Читать «Авантюристката» онлайн - страница 25

Сирен набързо потърси чиста престилка и приглаждайки сплетената си коса успя да излезе на палубата при Пиер и Жан, докато лакеят превеждаше мадам Вудрьой през мостчето, което водеше на лодката. След кратка заповед от господарката си лакеят се върна при екипажа. Дамата се обърна към Пиер.

— Вие сте, предполагам, мосю Бретон?

Пиер се поклони по най-добрия начин, който умееше.

— Точно така, мадам. А това са брат ми Жан и мадмоазел Нолте, за която се грижа.

Сирен, покланяйки се, не можа да се въздържи да не отправи стреснат поглед към Пиер. От него се излъчваше повече възпитание, отколкото тя изобщо някога можеше да си представи.

Мадам Вудрьой наклони глава в грациозно кимване.

— Очарователно. Вярвам, че вие мадмоазел, сте тази, на която се дължи запазването живота на мосю Льомоние. Имате благодарността на неговите приятели.

— Това не е нищо. Ако влезете, сигурна съм, че ще бъде щастлив да ви види.

— Колко мило — промърмори маркизата, но от сухия й тон се разбра, че е имала точно такова намерение. Тя погледна непокритата коса на Сирен, повдигайки вежди, докато минаваше покрай нея, за да влезе. Вътре веждите й отлетяха още по-високо при вида на спартанската мебелировка и Рене, лежащ на постелката си.

Сирен не знаеше какво е очаквала, но все пак беше озадачена от раздразнения поглед на Льомоние, когато съзря дамата. Миг по-късно тя се чудеше дали не си го е въобразила, докато той се усмихваше и поздравяваше посетителката си с нещо като поклон, повдигайки се на един лакът и я молеше да го извини, задето не може да стане.

— Рене, скъпи, какво облекчение е да ви видя добре — сковано изрече маркизата. — Страхувах се от най-лошото, когато изпратихте съобщение, че ще останете тук.

Раздразнението се върна върху лицето му, но той го прогони. Отметна тъмните вълни на косата си, пръснати по челото му.

— Съкрушен съм, че съм ви създал тревога. Простете ми.

— Да, наистина. Винаги, както знаете. — Мадам Вудрьой се огледа за стол. Когато Сирен придърпа малкото столче, жената се настани на него подчертано внимателно. То проскърца под тежестта й. Маркизата нямаше нужда от подплънки на бедрата. Тя беше определено пълна с трапчинки по белите си ръце и двойна брадичка над късия врат. Очите й бяха големи и магнетични, а устата — по-скоро малка и стисната от неудоволствие, когато се обърна да погледне Сирен.

В отговор на подканящото повдигане на главата й, Сирен побърза да каже:

— Сигурна съм, че ще пожелаете да говорите с мосю Льомоние насаме, мадам. Моля да ни извините.

И като се обърна, направи знак на Пиер и Жан, които стояха вътре, да напуснат.

— Сирен, почакай — извика Рене. — Няма нужда. Ще ми бъде приятно, ако останеш.

Тя се обърна от изненада. За пръв път той беше използвал името й, вместо по-официалното — мадмоазел, и за пръв път й говореше с такава дълбока топлота в гласа. Тя посрещна погледа му с въпрос в очите. Той се направи, че не забелязва и посочи към другото столче.