Читать «Авантюристката» онлайн - страница 24

Сирен бързо се измъкна от дрехите си, нахлузи старата риза през глава. Взе завивката си от биволска вълна, уви се в нея и се изкачи над Льомоние в своя хамак.

Над корабчето легна тишина, прекъсвана само от тихото и равномерно плискане на реката, съпроводено от поскръцване на обтегнатите въжета. От каютата се донесе тихо похъркване. Най-малко двама от Бретонови бяха заспали. Под нея Льомоние се размърда върху дюшека си.

— Добре ли сте? — попита шепнешком тя. — Нуждаете ли се от нещо?

От чиста перверзност Рене отговори с хриптящ, провокиращ тон:

— Какво нещо имате предвид?

— Друго одеяло, нещо за пиене?

Би трябвало да се досети.

— Не, нищо. Благодаря.

— Предполагам, че не сте навикнал на ранно лягане, както правим ние.

Той помисли за многото дълги вечери, когато се беше прозявал от отегчение, чакайки кога кралят ще благоволи да напусне, за да може и той да си тръгне, за безкрайните балове и банкети, където човек вижда все едни и същи скучни лица, слуша едни и същи празни оплаквания и неприлични истории.

— Нямам възражения.

— Засега?

— Както казахте.

Сирен беше забравила да дръпне обратно пердето, преди да се качи в хамака си. Тя правеше това, откакто дойде Льомоние, въпреки че обикновено го оставяше спуснато заради илюзията за самостоятелност, която то даваше. Сега във въздуха витаеше силно усещане за интимност, породено от шепота им. Тя усети също тайното раздвижване на възбуда във вените си, резултат от правенето на нещо забранено.

Може би то беше свързано с възбуждащата роля, която беше отредила на Рене Льомоние в мечтите си за свобода? Още в началото й се бе видяло странно той да лежи на пода под нея, но сега за пръв път й хрумна, че ако се обърне и отпусне ръка, може да го докосне. Тя не престана да мисли, че ако той протегне ръка може да проследи извивките на тялото й през брезента на хамака. Глупаво беше, разбира се, но все пак представата, която изникна във въображението й беше странно очарователна. Беше й трудно да се освободи от тези живи картини.

На пътя, досами палубата спря екипаж. Един лакей, облечен в сатен, с накъдрена перука скочи долу и побърза да отвори вратата. От каретата слезе жена. Вече не млада, тя носеше напудрената си коса отметната назад от челото, покрита с малка, обшита с дантела, в стил a la Parisienne. Фустите на полите й стигаха до глезените и бяха от зелен брокат. Отгоре носеше по-къса пола, отворена отпред, сложно изработена с рюшове и буфани от златист брокат, избродиран в зелено. Към горната пола имаше елече от същия плат. Върху раменете й бе кацнало шалче от надиплен газ, придържано от голям смарагд. Глезените й бяха скрити в бели копринени чорапи, а на краката си имаше зелени копринени обувки с токчета. Дори и да не беше екипажът — първият в колонията с четири колела! — превозното средство, което накара всеки плантатор да пише в Париж за нещо подобно — изискаността и екстравагантността на дрехите щяха да отличат жената като губернаторската съпруга маркиза де Вудрьой.