Читать «Авантюристката» онлайн - страница 23

Изключение правеха самите Бретон. Не можеше нищо да се каже за това, дали някой от тях нямаше да позволи да бъде прелъстен, но тя отхвърли мисълта още преди да се е появила. Дори и двамата братя да не бяха толкова по-възрастни от нея, в това имаше нещо неестествено, може би защото беше живяла толкова дълго с тях. Гастон можеше и да е на подходяща възраст, но тя работеше и се държеше с него по-скоро като с брат, отколкото като с потенциален любовник.

Идеалната възможност, разбира се, би бил Рене Льомоние. Имаше много причини за това — възрастта, репутацията му на развратник, близостта му… но за съжаление това бе невъзможно. Даже и да можеше да остане насаме с него за достатъчно дълго време, той просто физически не беше в състояние да го направи.

Но толкова по-добре. Въпреки чувството, че такава идея би й осигурила контрол над собствения й живот, независимо от особената топлина, която нахлуваше в нея при мисълта да помоли Льомоние за такава услуга, тя знаеше достатъчно добре, че никога няма да дръзне да го направи. Решението може да беше практично, но бе твърде дръзко. Сигурно съществуваше и друг начин да постигне известна независимост.

Въпреки това идеята не беше напълно отхвърлена. Тя се утаи на дъното на съзнанието й — тайно развлечение за останалата част на деня. Изплуваше на мига, когато се случваше да погледне към малката стаичка и мъжа, който лежеше вътре, също и когато братя Бретон оставиха Гастон да я пази и отидоха за няколко часа в града. Мисълта изплува в съзнанието й и когато се приготвяше да си ляга.

Обикновено си топлеше вода и се къпеше в уединението на каютата си. Но откакто Льомоние беше дошъл в съзнание, тя го правеше набързо на тъмната палуба, използвайки вода от реката. И сега, връщайки се в каютата, тя протегна ръце към догарящия огън, докато Бретонови окачваха хамаците и развиваха постелките си. После Пиер угаси лулата, което беше сигурен знак, че е готов за лягане и тя се премести в кабинката си за спане.

Рене Льомоние я гледаше в светлината на огъня, когато влезе и дръпна пердето. Тя му хвърли бърз поглед, вземайки от куката износената блуза, която й служеше за нощница. В малкото пространство беше полутъмно, но тя можеше да види лекия блясък на очите му.

— Трябва да ви помоля да си обърнете главата — каза тя, а в думите й се долавяше сянка на шеговитост, предизвикана от разликата между скромната й поза и идеята, която беше обмисляла преди малко.

— Разбира се.

Рене се подчини. Това явно беше най-правилният курс, като се има предвид близостта на пазачите й досами завесата. Да я наблюдава беше удоволствие, на което му ставаше все по-трудно да се противопоставя. Тя имаше усещане за него като за мъж, той го знаеше, молбата й го доказваше, ако въобще имаше нужда от доказателства. Все пак нямаше и следа от кокетство или нервност. Той подозираше, че причината е проста — че тя беше свикнала с мъже. А може би не го считаше за заплаха така както си лежеше по гръб, зависим от нейните грижи? Това, че можеше да бъде толкова лесно пренебрегнат го засягаше, но и го интригуваше.