Читать «Авантюристката» онлайн - страница 198

— Тогава — каза той, навеждайки глава в поклон, — оставям те.

Сирен не го видя как излиза. Не можеше да го види от сълзите, които замъглиха очите й.

Бретонови и Сирен вечеряха, когато дойде бележката от губернатора. Маркизът молеше за възможност да поговори с мадмоазел Сирен по важен въпрос. Дали би имал честта тя да го посети, колкото е възможно по-скоро, за предпочитане до един час?

Това беше равносилно на заповед. Тя не беше сигурна дали губернаторът няма да изпрати военен ескорт, ако не пристигне в определеното време. Изобщо не стоеше въпросът дали да отиде. Тя беше причина за значително безпокойство за губернатора и жена му и ако можеше да го поправи по някакъв начин, би го направила, дори и с бързия отклик на молбата му.

Маркиз де Вудрьой беше в кабинета си. Жена му развличаше приятелите си в салона, но излезе да посрещне Сирен с изключителна сърдечност, преди да я покани при губернатора.

— Съпругът ми желае да разговаря с вас насаме, мадмоазел. Вярвам, че внимателно ще обмислите това, за което ще ви помоли. — Лицето на жената на губернатора беше замислено.

— С готовност, но мога ли да знам какво е?

— Той сам ще ви каже, но повярвайте ми, че не приема нещата несериозно.

— Да — каза Сирен, по заинтригувана от всякога и не особено доверчива към усмивката на другата жена.

Нямаше време за повече. Мадам Вудрьой стигна до кабинета и с натисна дръжката. Провря глава в кабинета, обяви, че Сирен е дошла и бързо съучастническо намигане се върна в салона.

Сирен пристъпи вътре. Маркизът остави книжата, които преглеждаше и излезе напред да се поклони над ръката й. Два фотьойла стояха пред камината и той я заведе до единия, после се настани елегантно в другия. Извади кутийката си с енфие, взе една щипка, после я затвори и се възползва от кърпичката си.

— Много мило, че дойдохте с такава готовност. Не бих ви повикал по този начин, но въпросът не търпи отлагане.

— Моля, не се безпокойте. Как мога да ви услужа?

— Има много начини, мадмоазел — каза с усмивка той. — Спомняте ли си за пиесата ни?

— Да, разбира се.

— Никой не може да играе ролята на напусната любовница по-добре от вас — бяхте освободена от затвора за това, не се съмнявам. Но репетициите трябва да започнат веднага, за да не загубим това, което вече сме постигнали.

Нима беше толкова неотложно? Сирен скри изненада си, доколкото можа, макар че в гласа й прозвуча известна рязкост, когато каза:

— Тази вечер?

— За жалост, не — каза губернаторът, навеждайки очи в размисъл. — Един от главните герои събира багажа си да ни напусне.

Подозираше, че губернаторът се шегува за нейна сметка. Беше сигурна, че е видяла искрици смях, потиснат моментално в очите му.

— Кой може да е той?

— Льомоние. По незнайни причини реши, че вече не му харесва хубавата ни Луизиана. Чу се, че кралският кораб е спрял в Белиз за няколко дни за замяна на неизправната мачта, което е забелязано едва надолу по реката. За щастие, станало е, преди да навлязат в залива. Льомоние има намерение да отпътува до Белиз, за да се качи на кораба и да отпътува за Франция. Не трябва да му се позволи да го направи.