Читать «Авантюристката» онлайн - страница 200

— Това, което чувства Рене към мен, не е любов. Ако изобщо има нещо, то е страст.

— Силно чувство, като другите.

— Не такова, на което може да се основава един брак.

— Той би бил жалък без него. Но ако не искате да се омъжите, боя се, че трябва да приемете последствията.

— Последствия? — Гласът й беше остър, тъй като тя почувства, че най-после са стигнали да същността.

— Боя се, че Льомоние е малко безскрупулен.

— Какво означава това?

— Когато е тръгнал от Франция, той е взел със себе си една-две празни бланки, подписани от краля, в случай че му потрябват. Много удобен инструмент са тези кралски пълномощия. Те позволяват на приносителя да вземе човека, чисто име е вписано там, и да го държи затворен неограничено.

Тя се вгледа в него, неспособна да повярва на думите му.

— Искате да кажете, че Рене…

— Така разбрах.

— Той не може!

— Може. Подписът на краля прави задължително за този, който е на власт, включително аз, да му се подчини и да му окаже необходимата помощ за осигуряване на посочения човек.

Тя дълго стоя, вгледана в него:

— Защо ми го казвате? Ако е истина, защо просто не ме арестувате?

Губернаторът прехапа устни:

— Защото сте красива жена и ви харесвам, но и защото Льомоние ще използва тези бланки, за да ви отведе оттук, а вие имате нужда от Луизиана толкова, колкото и той. Мисля, че ако все пак решите да се омъжите, можете да отидете и да му го кажете и да останете и двамата.

Тя се изправи.

— Ще отида при него, добре, и много е възможно той да остане в Луизиана, но не и както си мислите. Когато свърша, той може да се нуждае от земя, но за да бъде погребан в нея!

Мислите й препускаха, докато тя крачеше бързо към квартирата на Рене. Какво вероломство — да иска да я отведе от Луизиана по такъв начин! Това беше невероятно, непростимо. Кога смяташе да изпрати войниците за нея? Посред нощ? Най-вероятно не би й дал време да се сбогува, да се приготви — това би било съвсем в негов стил. И къде ще я заведе? В замъка на баща си? И после? Щеше ли тя да остане затворена през остатъка на живота си, освен, когато той й позволи свобода? Дали щеше да я посещава, за да се развлича или ще я остави да увяхва забравена и самотна? Ще умре, но няма да се подчини на такъв живот.

Не! Ще го убие.

Марта пусна Сирен, като плъзна бърз поглед по пламналото й лице и се върна в кухнята. Рене я посрещна в салона, изправен пред камината с ръце зад гърба. В очите му блуждаха неспокойни сенки, докато я наблюдаваше очаквателно.

— Идвам от губернатора — каза тя без предисловия.

— Вярвам, че си прекарала добре.

— О, моля, престани с тези любезности — изсъска язвително тя. — Чух една невероятна история и идвам за обяснение.

— История?

— За едно кралско пълномощие.

— О! И какво?

Очите й просветнаха, когато се приближи към него.

— Истина ли е?

— И ако е истина?

— Би било — каза замислено тя — най-долната презряна измама, за която съм чувала в живота си.

— Защото искам да си с мен?

— Призна го! — извика тя. — Не мога да повярвам. Мислех, че може да е лъжа, някаква история, която да ме накара да дойда тук. Трябваше да се досетя, че това е съвсем в твоя стил. Снобска тактика, която използваш, за да получиш желаното! Мили боже, има ли нещо, което не би направил?