Читать «Авантюристката» онлайн - страница 196

Тя приготвяше вечерята — месеше сухари, които щяха да ядат заедно с яхнията от катерица, която вреше на огъня. Пиер беше отвън на предната палуба и дялкаше дървени лъжици. Жан и Гастон бяха отишли да заложат въдиците си, за да попълнят запасите, след като решиха, че дните им на контрабандисти са свършили, поне за известно време.

Сирен стоеше пред масата с бухналото тесто в ръцете, когато Рене влезе. Тя го гледа, докато очите й започнаха да горят, после наведе глава и продължи работата си. Сухарите се намериха бързо в тавата.

— Как си, Сирен? — попита той. Тя беше отслабнала, лицето й беше станала по-ъгловато. Той й беше причинил страдания и от тази мисъл почувства болка.

— Добре съм. Искаш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря.

Нещо в гласа му я накара да побърза да заговори:

— Радвам се, че дойде. Мислех да ти пиша, за да ти кажа колко съм благодарна… ние сме благодарни за прошката.

— Това е нищо. Надявам се, че няма последствия за приятелите на баща ти?

— Не. Мисля, че те вярват, че ако Бретонови са освободени за направена услуга, то не Пиер е платил.

Гласът й беше преднамерено неутрален, което беше по-показателно, помисли Рене, от най-горчивото отхвърляне.

— Съжалявам.

Тя сви рамене, без да го погледне.

— Открих, че Пиер — хитрата, стара лисица, не ми казва много повече, отколкото щях сам да открия, ако имах време, освен, разбира се, къде се крие Нолте.

По устните й пробяга усмивка:

— Не съм изненадана.

— Не.

Тя се почувства неудобно от това, че е застанал пред нея толкова официално.

— Тук, до огъня има стол, ако искаш да седнеш.

— Не, докато ти стоиш.

— Нямам нищо против, наистина.

Той й се усмихна:

— Аз имам.

Тя довърши сухарите и изчисти ръцете си като ги търкаше една в друга, докато тестото стана на топчета и падна от тях, после ги изплакна в купа с вода. Сложи малко мазнина върху сухарите, затвори капака и отнесе тавата до огъня. Разбърка въглените, остави тежката затворена тава в горещата пепел и добави въглени и отгоре. После опита яхнията, разбърквайки гъстия сос с богат аромат на лук, чесън и пипер. Ставаше хубава, месото беше вкусно и крехко. Върна се при масата и започна да я разчиства.

— Може ли да оставиш това за момент? — каза Рене. — Бих искал да поговорим.

— Мисля, че това правим.

Тя взе мокър парцал, за да събере пръснатото брашно. Не искаше да погледне Рене, страхуваше се от това, което може да види. Какво ли щеше да иска той? Говореше толкова сериозно и в същото време интимно. Ако беше дошъл да иска тя отново да му стане любовница, не знаеше какво може да направи.

Той дълбоко пое дъх:

— Много добре. Ти знаеше, нали, че никога не си била в опасност, никой от вас, когато бяхте изправени пред съвета, че аз никога не бих могъл, нямаше да навредя на теб и на твоите близки?