Читать «Авантюристката» онлайн - страница 199

— Заради пиесата?

— Тя е много забавна, ще се съгласите, нали? Пък и се нуждаем от всички колонисти, които можем да привлечем тук. До днес следобед Льомоние кроеше планове да стане земевладелец, да започне износ на индиго и восък за свещи, да се установи като човек със състояние и отговорности, на когото може да се разчита за доброто на обществото ни. Сега си заминава. Питам се — защо? И как може да бъде убеден да остане? Вие, мадмоазел, сте отговорът.

— Аз? Това е абсурд.

— Така ли? Можете ли да отречете, че ако се бяхте съгласили да се омъжите за него, той щеше да остане тук и да направи това, което казах?

— Как вие…

— Не питайте как. Ще го отречете ли?

Маркизът беше внушителен мъж. Той го криеше зад вида си на елегантна самоувереност, но това не намаляваше впечатлението.

— Не — каза кратко тя, — но той няма истинско желание нито да се ожени за мен, нито да остане тук.

— Той ви помоли, нали?

— Ами… да.

— Защо не се съгласихте?

— Защото той не иска…

— Глупости! Защото не се чувствате достойна или по-скоро се боите, че той ви мисли за недостойна, но ви е помолил, въпреки това. С други думи — от гордост.

— Не искам да се ожени за мен по задължение или от съжаление!

— Малко са мъжете, които се чувстват задължени да се свържат завинаги с любовниците си. Би трябвало да паднете в прегръдките му с доволен вик и сладки целувки.

— Защото той е човек с… положение, който ми оказва честта да спаси репутацията ми? Имате странна представа за това, какво може да направи един брак щастлив!

Той вдигна рамене.

— О, щастието — това е друг въпрос. Бракът е съюз, който носи добро на много повече хора, които случайно могат да се окажат и съпрузите.

— Значи, според вас, трябва да се омъжа за него за доброто на пиесата и на колонията?

Той грациозно кимна:

— С една дума — да.

— Губите си времето — каза тя с триумф в гласа. — Той няма да ме помоли отново.

— Страхувам се, че може би сте права. Но вярвам, че би ви изслушал, ако вие го помолите.

На лицето й изби горещина. Тя не й обърна внимание.

— Дори сега, когато си събира багажа за Франция? Защо трябва да го направи?

— Защото ви обича.

— О, моля ви, това не е честен аргумент.

— Но е верен. Никога не съм виждал човек, толкова разкъсан между диктата на сърцето си и задълженията си към краля. Това го доведе до отчаяни действия да докаже бързо лоялността на моята съпруга и моята.

— Вие знаехте ли какво прави?

— Не. Само подозирах.

— И му позволихте да продължи?

Той махна с ръка:

— Не можех да го спра. Във всеки случай и двамата с Льомоние знаехме, че тези неща се решават не по заслуги, а по влияние. Това е жалка система, дори упадъчна, но работи по този начин. Като представител на краля, съм горд да управлявам в негово име, влагайки всичките си сили. Това е по-добре отколкото да бъдеш подмазвач в двора, и да се бориш да уловиш всеки поглед на краля.

Тя рязко се върна към думите на губернатора, които успяха да стигнат до съзнанието й.