Читать «Авантюристката» онлайн - страница 19

— Вие сте толкова дяволски здравомислеща — отвърна набързо той — и права, разбира се.

Сирен облегна лакти на коленете си и подпря брадичката си на тях. След малко каза:

— Истина ли е, че сте бил в двореца?

— Да, за известно време.

— Разкажете ми.

— Какво искате да знаете?

— Как изглежда? Какъв човек е кралят? Толкова ли е красива Ла Помпадур, колкото разправят, и толкова изискана? Харесваше ли ви там?

— Дворът е отегчителна церемония, но е вълнуващ, защото се чувства дъхът на властта във всяко кътче. Кралят, както и повечето монарси, е напълно егоцентричен, но е човек с известни възможности, ако може да бъде накаран да ги използва. Помпадур е приятно създание с изключителен вкус за мебелировка и дрехи, но е лош съдия по отношение на мъжете. Колкото до това дали ми е харесвало там — понякога да, понякога — не. Там не е мястото, където бих избрал да прекарам целия си живот.

Прямотата на коментара му можеше да се приеме за комплимент, или за това, колко пренебрежима я смята. Сирен се намръщи:

— Това е измяна, мосю, нали? Мисля, че човек е длъжен да бъде заслепен.

— Измяна е да се търгува с англичаните, а не да се надсмива на славата на Версай.

— Мислех, че сме свършили с тези англичани преди четири месеца, когато всички говореха за…

— Може да има мир в Европа, но не и тук.

— Отделил сте време да размишлявате за това, какво става в колонията? Не го очаквах.

Той я погледна накриво:

— Не съм такъв дворцов плъх, че да не знам за проблемите ви тук.

— Очевидно не, но ви уверявам, че има много, които нямат ни най-малка представа и ни най-малка грижа, когато пристигнат.

Главният въпрос беше борбата за новия голям континент, въпреки че този проблем създаваше множество дребни безредици, като например враждата с индианците. В продължение на години англичаните, които населяваха земите западно от Каролина въоръжаваха и обучаваха чоктау и други малки южни племена против французите. Френското правителство с голям ентусиазъм им отвърна в този дух. През изминалата есен най-известният платен наемник на англичаните, Червената обувка, беше предаден от собственото си племе в усилието да се преустанови конфликтът. Това не помогна.

Имаше много случаи, особено напоследък, сред фермери от Германското крайбрежие, работещи за Джон Лоу, който поддържаше доставянето на зеленчуци в Ню Орлиънс. Ню Орлиънс загуби и своя непрежалим майстор по танци мосю Баби в престрелка с диваци. И все пак най-голямо отражение даваха трудностите на търговията.

Търгуването с англичаните беше забранено с писмо на краля и практикуването му се считаше за измяна. От друга страна, заради икономиите от страна на короната и корупцията във френската система за доставки, стоките, които се изпращаха в колонията бяха не само по-некачествени от английските, а и в недостатъчно количество. Имаше моменти, когато французите в Луизиана биха оголели и обосели, ако не беше търговията с англичаните. В допълнение на това и индианците започнаха да проявяват дискриминация. Те предпочитаха червените и сини платове и металните съдове и сгъваемите ножове на британците, макар и френските фаянсови произведения и брендито да имаха голям успех.