Читать «Авантюристката» онлайн - страница 17

Сирен избърса пръсти от яйцата в престилката си и наклони глава.

— Не мога да обещая да не казвам — прошепна тя.

— Е, защо?

— Не е в моя полза.

През лицето му премина безпокойство и изчезна.

— Започвам да се страхувам за моята.

— Така и трябва. Помислете си само колко елечета мога да си купя, ако ви държа в ръце, заради мълчанието си.

Той се вгледа в нея и веселото му настроение бавно се смени от студена непроницаемост. Невероятна беше тази трансформация. Сирен, наблюдавайки я, почувства как в нея се надига гняв. Чувството му за хумор не беше толкова голямо, колкото беше предположила. Тя вдигна малко гърне с див мед и изсипа половината от съдържанието му в купата с яйцата и хляба, после го остави на масата и чак тогава проговори:

— Няма нужда да изглеждате така, сякаш се каните да си браните портфейла. Беше само шега — никога няма да падна толкова ниско, че да изнудвам.

Той лежеше и я гледаше.

— И какво би ви спряло?

— Чували сте за принципи, предполагам.

— Принципи — каза той замислено — на жена, която служи на трима мъже.

— Четирима.

— Четирима?

— Аз обслужвам също и вас.

— Вие не сте ми…

— Нито на който и да е друг мъж! — твърдо отвърна тя на думите му.

Последва пауза, през която се чуваше само звука от наливането на млякото и яростното разбиване на съставките на пудинга с лъжицата.

— Извинявам се — каза Рене.

Той нямаше намерение да говори за положението й. Просто то дълго беше занимавало съзнанието му в кратките мигове на съзнание и затова стоеше на върха на езика му. Физическото му състояние, като се има предвид, че беше наследник на род от войници, не беше толкова лошо, колкото той го представяше, нито пък спеше винаги, когато очите му бяха затворени. Знаеше повече за ситуацията около себе си, отколкото подозираха, дори повече, отколкото можеше да разбере. Но нямаше намерение да застрашава това, до което така неочаквано се беше сдобил с необичайно любопитство. Това би било повече от необмислено — би било глупаво!

Сирен не го погледна:

— Извинявате се? Е, можете.

— Не съм свикнал с жени, които оставят главите си непокрити и ръцете си открити до лактите.

— Наистина? Винаги съм смятала, че един мъж трябва да е съвършен глупак, за да изпадне в страстно желание от вида на кичур коса или един лакът.

— Сигурно е така. Във всеки случай, аз с най-голямо съжаление ви моля за извинение. Нямам право да питам как живеете и с кого. Простете ми.

Беше твърде гладка, тази молба за извинение, тя би могла да се закълне, че не е искрена. Но се отваряше възможност да изпълни задачата, която й беше възложил Пиер.

— След като сте разочарован от нашия ред, сигурно желаете да ни напуснете. Ще кажа на мосю Пиер да намери носач, който да ви пренесе в квартирата ви.

— Моля да не се безпокоите. Мога да извървя разстоянието, ако желаете да се избавите от мен.

— Въпросът не е в…

— Аз ви обидих. Намерението ми не беше такова, но е разбираемо, че сте раздразнена. Аз, разбира се, ще се оттегля. — Той се повдигна на лакът, като че ли се готвеше да стане.