Читать «Авантюристката» онлайн - страница 21

— Аз пера панталоните ти постоянно!

— Това с различно!

— Обясни ми с какво.

— Татко и чичо Пиер са настойници.

— Нуждая се от настойници, за да ти пера панталоните?

— Знаеш какво имам предвид! — извика Гастон с разгорещено лице под заинтригувания и ироничен поглед на Рене Льомоние.

— Да, знам — каза Сирен с пламтящи очи. — Понякога си мисля, че би било по-добре, ако не бях девствена! Тогава може би нямаше да се отнасят с мен като със затворник.

— Сирен!

— Толкова ли е чудно? Как би ти се сторило, ако всеки ден те наблюдаваха от сутрин до вечер? Ако не можеш да излизаш и влизаш без разрешение или пазач?

— Загрижени сме за теб, за безопасността ти.

— Не се съмнявам в това, но е на твърде висока цена.

— Нищо не може да се направи, освен да си намериш съпруг.

— Какво, още един надзирател? Не съм сигурна, че това е решението.

— Тогава трябва да се примириш с това.

— Трябва ли?

Гастон й отправи усмивка, която не беше лишена от съчувствие:

— Междувременно аз ще донеса вещите, за които стана дума.

Сирен кимна, но в мислите й пулсираше един прост и дързък въпрос: Трябва ли? Наистина?

3.

Тъкмо бе навършила десет години, когато родителите й напуснаха Франция. Сирен беше посещавала манастира на Урсулините, институция, датираща от 1652 г. Там беше учила английски, история и основите на науките, включително смятане, практически труд, както и правилните начини на чистене, готвене, консервиране на храни и градинарство; изкуства като музика, танци и рисуване. Беше пътувала до манастира и обратно с майка си или дядо си, който плащаше разходите й и гувернантката. Докато беше там, тя бе под наблюдение не само на монахините, но също и на гувернантката, която се грижеше за стаята й и тоалетите, придружаваше я на екскурзии и при празничните посещения вкъщи.

В живота й до днес нямаше един-единствен ден, в който да е била напълно самостоятелна, без да я следи нечие зорко око.

В манастира се намираха момичета, които й завиждаха за това, че има гувернантка, позната компания, някой, който да се грижи за нуждите й. Но дори тогава Сирен се дразнеше от ограниченията, от постоянните напътствия, които не секваха дори в стаята й. Казваха й, че я подготвят за времето, когато ще има позиция в обществото и ще носи отговорност за ръководеното на собствено домакинство. Беше споменавана зестрата, която щеше да осигури дядо й за мъжа от отлично семейство със състояние, за когото тя със сигурност щеше да се омъжи. Трябваше да научи изисканите маниери и мястото на жената в обществото, за да се радва на тези облаги.

Резултатът беше упорито неподчинение. Тя се присъедини към група момичета, които намираха удоволствие в поемането на рискове, като например краденето на сливи и ябълки от оранжерията на манастира, прехвърляне на бележки до момчетата от селото, престорено флиртувайки с учителя, който идваше да им дава уроци по рисуване. Наказанията, когато тези провинения бяха открити, бяха сурови — по-възрастните монахини изкореняваха такива навици по най-строг начин. Имаше, обаче, една млада монахиня — сестра Долорес — която ги разбираше; Сирен все още й пишеше от време на време. Неспокойното усещане от тези дни никога не я напусна напълно, въпреки че шансовете за хубава зестра и блестяща женитба бяха сведени до нула, след като тя и родителите й напуснаха Франция.