Читать «Авантюристката» онлайн - страница 20

Но ако индианците предпочитаха английски стоки, то те трябваше да получат това, което искат, тъй като кожите, получени от диваците бяха далеч по-ценни от всичко останало в колонията. Приятелски настроените към французите индианци се бяха заклели да убият всеки английски търговец, който дойде при тях, но единственото нещо, което пречеше на хитрите френски търговци за пренасяне на английски стоки беше трудността да се стигне до английските кораби — кораби, на които не се разрешаваше да навлизат по Мисисипи. Луизианското индиго далеч превъзхождаше индигото, което расте навсякъде по света и много се търсеше в Англия. Ако успееше да стигне до английските кораби, човек можеше да замени няколко торби от превъзходния прах срещу стоки, които разменени за кожи, можеха да осигурят семейството за цяла година. Такива французи се наричаха търговци. По-точното им название би било контрабандисти. Бретонови също бяха от това независимо и безстрашно племе.

Търговията с англичаните при тези обстоятелства беше, разбира се, измяна. Опитите да се спре бяха яростни, на първо място, защото главнокомандващите обикновено се радваха на изключителни търговски условия за техните области, получени чрез фаворитизиране или чрез подкупи, плащани на губернатора или жена му. Но войниците, които изпращаха да вършат работата бяха толкова недисциплинирани или некомпетентни, че не беше никакъв проблем да се избегнат. Родени и израснали в Новия свят, прекарали по-голямата част от живота си в диви места, Бретонови можеха да извлекат полза от знанията и уменията си, на които бяха научили Сирен.

— Аз, обаче, съм достатъчно суетен — каза Рене, привличайки отново вниманието й — да поискам бръснача си и дрехи за преобличане, ако има някой, който да отиде до квартирата ми да ги донесе. Ако пък е неудобно, мога да изпратя бележка на мадам Вудрьой и да я помоля да го уреди.

— Няма да има никакви трудности. Мога да го направя сама.

Зад нея се чуха стъпки. В стаята влезе Гастон с кошница прясно изчистена риба и я остави на масата. Гледайки ту единия, ту другия, той изрече със сух глас:

— Да направиш какво?

Сирен повтори учтивата молба на Рене. Знаейки, че няма да я пуснат в града сама, тя добави:

— Ще дойдеш с мен, нали, Гастон?

— Не ставай идиотка. Не можеш да отидеш.

— Не сама, но няма да има нищо лошо, ако ти ме придружиш.

— Нищо лошо ли? Искаш да посетиш квартирата на най-прочутия в Париж, да останеш достатъчно време, за да опаковаш личните му вещи, после да излезеш с тях… Не виждаш нищо лошо?

— Но той няма да е там! — извика Сирен, като скочи от раздразнение. — И едва ли мога да бъда компрометирана заради това, че нося дрехите му.

— Точно това ще стане. Девствени момичета нямат работа с личните принадлежности на мъж.