Читать «Авантюристката» онлайн - страница 185

Туше не изглеждаше обнадежден. Той започна да ругае, когато интендантът неохотно издаде заповед на стражите да го арестуват. Резкият му, уплашен глас отекна в стаята, когато го хванаха и го извлякоха.

След хлопването на вратата отново настъпи тишина. Жената на губернатора направи учтив поклон, после се завъртя и се настани в единия край на залата. Явно беше, че няма намерение да напусне и ще отхвърли всяко такова предложение. Двамата със съпруга й си размениха погледи и губернаторът наведе глава в подобие на поклон.

— Трябва да благодарим на мадам Вудрьой за сътрудничеството й в тази процедура — каза Рене с учтив, макар и леко сух тон, — и за благоволението да го направи. Смятам тази точка за приключена и моля да продължим.

Интендантът, към когото той последно се беше обърнал, неспокойно се размърда на стола си, после кимна към Рене.

— Благодаря. — Рене се придвижи между масата на заседателите и затворниците. — Ако мога да получа разрешението на съветниците, може би е време да стана нещо като свидетел, както и обвинител в това необикновено дело. Ще разрешите ли?

— Както желаете — отвърна губернаторът. Нямаше възражения и от другите членове. Очевидно беше от погледите, които си размениха, че са наясно за специалния статус на Рене и никой не искаше да се отбележи, че е затруднявал изпълнението на задълженията му.

Докато гледаше нямата сцена Сирен почувства тръпка на ужас. И преди бе усещала, че Рене може да е опасен, но никога толкова силно, както в този момент. Днес той беше елегантно облечен в сиво кадифе със сребърна украса. Носеше и перука, без която Сирен го беше виждала толкова често напоследък, че с нея той й изглеждаше като непознат. За миг в съзнанието й се мярнаха интимностите, преживяванията, смеха, които беше споделяла с този мъж и това приличаше на сън, който никога няма да придобие реалност.

Рене събра ръце зад гърба си и обгърна всички с преценяващ поглед.

— Първо, както може би добре знаете, аз бях изпратен тук да проверя твърденията за неправилни действия, свързани с пари и управлението на колонията, със специално внимание върху възможността за официално участие в търговията с англичаните, забранена с декрет на колоната. Когато пристигнах в Ню Орлиънс, първата стъпка от мисията ми беше да открия колкото е възможно повече факти за контрабандата, която процъфтяваше — как се върши, от кого, кога и къде, преди да допусна мисълта за участието на по-високопоставени хора. По тази причина реших да поставя под наблюдение дейността на малка групичка, подозирана в контрабанда. Отделих затворниците като типични и започнах наблюдение на корабчето, където живееха и идваха посетителите им. През повечето време плащах на други да го правят, но през тези три месеца се беше случвало и сам да наблюдавам, за да се запозная цялостно с обстановката.