Читать «Авантюристката» онлайн - страница 187

През залата премина шепот. Губернаторът съсредоточено погледна Пиер и сякаш разпозна в него срещан преди човек. Доколкото Сирен знаеше, това беше първият път, когато двамата мъже се срещаха лице в лице в Луизиана. Пиер винаги избягваше града и тълпите около Вудрьой. Това, че губернаторът може да си го спомни от Нова Франция не беше изненадващо, след като си беше спомнил дядо й и майка й.

В същото време беше трудно да се приемат събитията, които описваше Рене. Пиер и баща й приятели преди толкова много години? Никога до нея не бе достигал и намек за това. Не можеше да повярва, че са го крили от нея, не можеше да разбере защо. Тя обърна глава и видя Пиер да гледа право напред, с бяло като восък лице. Когато Рене заговори отново, прииска й се да му изкрещи да престане да ги измъчва.

— Луи Нолте имал белег от рана на гърдите. Той носел мускета на Пиер, гравиран с фамилния герб, който бил негова гордост. Нолте твърдял, че Пиер го е изоставил при бягството си. На страната на Нолте бил и фактът, че Пиер се е измъкнал от бурята с кожите. Пиер твърдял, че е стрелял при самозащита, че Луи го е нападнал. Но какво друго би могло да се очаква да каже? Не открили друга разумна причина за нападението, освен кожите, а Луи произхождал от семейство, което, макар и да не било толкова влиятелно като на Пиер, било поне толкова уважавано. Признали Пиер за виновен и го изпратили на галерите.

— Но както преживял бурята, Пиер преживял и това най-голямо от всички наказания. След няколко месеца около брега на Санкт Доминик неговият кораб попаднал в буря. Той бил изхвърлен на рифовете и потънал с всички гребци. Освен Пиер. Той изплувал на брега, оставяйки самоличността си на дъното на морето. Обявили го за мъртъв. Новината достигнала до Париж, когато младата му жена, поддържана от Нолте, пристигнала от Новия свят. Скандалът в Нова Франция накарал баща й да изостави интересите си там и да се върне в родината, вземайки дъщеря си и Нолте. Отправили се първо за Париж — баща й, естествено, трябвало да се покаже във Версай и да предаде почитанията си на краля, въпреки че смятал да се установи като търговец в Хавър. Жената на Пиер, считайки се за вдовица, се омъжила за Луи. Двойката решила да остане в Париж.

Съвпадаше. И твърде добре. Всичко беше толкова сложно, но Сирен се опитваше да разбере. Нямаше време за спокойно обмисляне.

Рене, крачейки спокойно между масата и затворниците, спря пред Жан. Той го погледна отблизо, въпреки че говореше на всички.

— Пиер е успял да изпрати вест на брат си в Нова Франция. Организирали си среща в Луизиана. Вероятно когато се събрали, Пиер разбрал за повторната женитба на жена си. Не би могъл да я информира, че е жив, без да рискува да се върне на галерите или дори да бъде осъден на смърт за бягство. Може дори да е решил, че е по-добре да остане мъртъв за нея. Станал Пиер Бретон, търговец, и постигнал успехи. Годините минавали. Тогава един ден Луи Нолте с жена си и дъщеря си отпътува на кораб от Франция. Какво е станало? Как се е случило така, че семейството на Нолте и двамата болни от морска треска са намерили подслон на корабчето на човека, който се опитал да убие Луи и бил преди това женен за мадам Нолте? Какво е направило възможно такова нещо?