Читать «Авантюристката» онлайн - страница 186

Трудно й беше да допусне, че Рене е участник в такова нечестно занимание, което дойде само да й покаже колко доверчива и лишена от усет е тя — помисли си Сирен. Обяснението му, че е избрал Бретонови като типични, беше твърде дръзко. Нещо в него я подразни, но не можа да определи какво.

— Една нощ, когато дежурих, бях нападнат изотзад, полузашеметен и прободен с нож в гърба. Когато възвърнах съзнанието си, бях в реката. Сирен Нолте тогава ме спаси от сигурна смърт, не водена от някакви хуманни съображения, а по-скоро привлечено от украшението на сакото, с което бях облечен.

В ъгъла на устата му се появи лека усмивка, когато той погледна към Сирен. Тя го мразеше за нея и за това как умно се измъкна от всякакви задължения за това, че му беше спасила живота. Не трябваше да си помислят, че е неблагодарен, о небеса, не! Но след като беше готов да разкрие такава голяма част от истината, какво още можеше да каже? Би ли споменал, как е станало така, че се е присъединил към Бретонови?

— Положението ми на ранен, живееш на лодката, не можеше да бъде по-добро. Раните ми не бяха сериозни, но аз преувеличавах ефекта от тях, за да остана там. В същото време успях да спечеля доверието на Бретонови и мадмоазел Нолте и имах успех до такава степен, че да ме поканят да участвам в експедицията им.

Още веднъж погледът му потърси нейния, или поне така й се стори. Сирен погледна встрани в прилив на облекчение, което се надигна в нея и наля цвят в бузите й. Мина известно време, преди отново да може да се съсредоточи върху това, което той казваше:

— Доказателствата срещу Бретонови бяха неоспорими. Те не полагаха особени усилия да крият незаконната си търговия. Освен това във Франция беше открита друга информация, засягаща Пиер Бретон. Всъщност Пиер Бретон съвсем не е истинското му име. Той, заедно с брат си и сина на брат си са членове на много по-уважавана, може да се каже — прославена фамилия, добре известна с приноса си за укрепване на Франция в Новия свят.

До Сирен Пиер проговори с груб глас:

— Ако обичате, мосю, спрете! Доброволно признавам престъпленията в контрабанда. Готов съм да кажа каквото пожелаете и да приема пълното наказание, ако ми позволите да ви говоря насаме.

— Ще направите лъжливи самопризнания? Това не се изисква от вас — каза Рене, обърна се и безжалостно продължи. — Пиер Бретон, както го познаваме, е от Нова Франция, където семейството му се е заселило от първите й дни. Тъстът му е бил богат човек, занимавал се е с търговия на кожи и отлично е познавал дивите места. Имал е разрешение за лов с капани, който е извършвал в съдружие с приятеля си — Луи Нолте. Една зима двамата тръгнали да обиколят капаните. Имали са голям добив на кожи, повече отколкото са мечтали. Но се разразила буря, която продължила четири дни, с бушуващ леден вятър и сняг. Изгубили се и Пиер се върнал от пустошта сам с кожите. Много време минало, но не идвала никаква вест за съдбата на приятеля му. През лятото обаче Нолте се завърнал и обвинил Пиер в кражба и опит за убийство.