Читать «Авантюристката» онлайн - страница 184

— Мадам — започна Рене.

— Не съм свършила! Съпругът ми през цялото време е зает с управлението на тази колония. Мястото губернатор не е безгрижно местенце, уверявам ви. То изисква дълги часове, много усилия и търпение и безкрайно писане на доклади на глупаците в Париж, които очакват от нас да направим чудеса. Ние трябва да пълним кралската хазна, да поддържаме жителите на колонията в безопасност, добре и разумно осигурени, да постигаме мир и разбирателство с диваците около нас, да предотвратяваме навлизането на англичани от изток и испанци от запад и всичко това с минимални средства, отделени от краля и с постоянното вмешателство на хора, които никога не са стъпили извън Франция и не знаят нищо за условията тук. И такива, които не ги е грижа, че не знаят! Тъй като моят съпруг е много ангажиран, на мен остава грижата да не се разпилее собственото ни състояние. Това е единствената ми грижа. Единствената ми връзка с незаконната търговия е била да инвестирам един-два пъти, преди последните неприятности с англичаните. Оттогава аз просто се подчинявам на условията на война, които такива случаи изискват. Това е всичко, което имам да кажа по въпроса.

Рене открито погледна маркизата:

— При цялото ми уважение към вас, мадам, това, което казахте, не може да е така.

Мадам Вудрьой се изправи с ледени от гняв очи:

— Обвинявате ме, че не казвам истината?

— Ако греша, моля за хиляди извинения, но имах късмета да чуя вашият агент Туше да се занимава с престъпна търговия от ваше име с капитан Додсуърт на борда на „Полумесец“.

— Никога от мое име!

— Боя се, че беше така, мадам. Също и за хашиш и други такива стоки.

Мадам Вудрьой бавно се обърна и полата й величествено се завъртя около обръчите, когато погледът й потърси и намери Туше:

— Червей такъв — извика тя с трептящ от презрение глас. — Как се осмеляваш да действаш без заповеди от мен? Как смееш?

— Но, мадам — обади се Туше с разкривено от страх лице. — Помислих си… че… вие казахте… аз разбрах, че всяка печалба ще бъде добре дошла.

— Не и такава, която вреди на съпруга ми, глупако. Не и такава, получена при неподчинение на най-строгата му заповед. Но къде е печалбата? Не съм видяла нищо от нея! Ако сте вършил такава търговия, то е на своя глава, за своя полза. Това, всъщност, е най-крещящ пример на контрабанда!

— Но мадам, моля ви…

— Контрабандата — повтори маркизата към залата, като се обърна с презрителен жест, — е престъпление, за което предлагам този човек да бъде изправен пред съда.

Мадам Вудрьой се отричаше от Туше. Беше ли наистина той пристъпил правата, които му бяха дадени, както тя твърдеше? Или го жертваха? Сирен не можеше да разбере. Жената на губернатора призна толкова много неща, че нямаше защо да се опасява от последния детайл. Възможно беше истината да се разкрие, когато Туше отиде на съд, ако въобще отидеше. А възможно е и никой никога да не научи.