Читать «Авантюристката» онлайн - страница 182

Жан погледна нещастно. Накрая промълви:

— Да.

— Защото тази жена беше с вас?

— Това може да има известно значение, но…

— Тогава приемаме, че тя е водачът. Самата тя се е наричала лейди — контрабандистка.

— Само на шега — настоя Пиер. — Отговорността не е нейна!

Те се страхуваха за нея — Пиер и Жан, страхуваха се колко в повече удара на камшика може да получи, страхуваха се, че може да я обесят. Това беше, което искаше Рене. Тя беше доведена пред съда само по тази причина и никаква друга. Беше сигурна в това, когато той постави следващия въпрос:

— Ако тя не е отговорна за успехите ви напоследък, тогава как ще ги обясните? Има само още една възможност. Кой стои зад вас?

— Няма такъв — каза Пиер.

— Аз мисля, че има. Вярвам, че има някой, който е забелязал инициативата ви и скромните ви печалби и го е използвал. Кажете кой е този човек. Кажете кой ви осигурява със суми за по-сериозни операции!

Те бяха пионки, четиримата — Пиер, Жан, Гастон и тя. Рене очевидно подозираше, че някой с големи политически връзки, най-вероятно мадам маркизата или интендантът осигуряваха фондовете на Бретон. Надяваше се да използва обичта им към Сирен, ако не страха за собствения им живот, за да получи името на този човек от тях и по този начин да може да докаже или опровергае обвиненията против губернатора и жена му. Следователно не Бретонови и Сирен бяха на съд, а маркиз и маркиза де Вудрьой.

Дали губернаторът го осъзнаваше? Трудно беше да се каже. Вудрьой беше ветеран от много политически схватки. Вежливата фасада на лицето му не издаваше нищо. Все пак той знаеше кой е Рене, сигурно беше видял пълномощията му като специален агент на краля. Съвсем не беше глупав човек, въпреки усмивката си и вежливостта.

Но кое имаше значение? Никой не стоеше зад Бретонови — Сирен можеше да заложи живота си на това. Ако не осигуряха на Рене информацията, която търсеше, какво щеше да стане, освен да ги осъдят по обвиненията срещу тях и да изпълнят присъдите?

Пиер също долови смисъла на въпроса, отправен към него, тъй като гласът му беше глух от отчаяние, когато повтори:

— Няма никой.

— Предполагам, че лъжете — произнесе меко Рене. — Помислете внимателно, преди да позволите тези, за които сте загрижен да пострадат заради някой високопоставен човек, който се интересува само как да напълни джобовете си с цената на вашата кръв и пот.

— Няма никой, кълна се в гроба на майка си. — Гласът на Пиер беше толкова нисък, че едва се чуваше.

— Защо не ни вярвате? — извика Жан.

Сирен беше чула достатъчно. Тя вдигна глава с проблясващи очи:

— Той не иска да повярва, защото не това иска да чуе. Говори за други, които използват нашата пот и кръв, но е готов да направи същото, за да постигне, което иска, от което се нуждае за още по-голяма слава!

— Замълчете! — заповяда Рене, а погледът, с който искаше да я накара да се подчини, беше твърд.

— Защо, когато е заложен животът ни? — извика му тя. — Кой сте вие да си мислите, че може да ни използвате така? Предпочитате да лъжесвидетелстваме, за да задоволите интересите си? Знаете ли, че тук наказанието за лъжесвидетелство е смърт?