Читать «Авантюристката» онлайн - страница 180

Мисълта за наказанието, което я очаква, падението да бъде бичувана и заклеймена, беше ужас, който тя избутваше назад в мислите си. Много повече беше загрижена за съдбата на другите, и особено за Пиер.

Отново и отново думите от заповедта за арестуване се връщаха към нея. „Мъжете, известни като Пиер, Жан и Гастон Бретон…“. Какво означаваше това? Тя никога не беше познавала Бретонови под друго име, не беше чула и намек за нещо друго. Не би било изненадващо, след като е избягал от галерите, Пиер да е приел друго име, но тази възможност никога не й беше хрумвала досега. Винаги бе считала, че да си толкова близо до края на света, тук, в Луизиана, е достатъчно, или поне, че Бретонови мислеха така.

Пиер. Него не го чакаше камшик, а бесилка. Това не можеше да се случи, не и на нежния, мъдър Пиер. Съзнанието й отказваше да приеме, че това е възможно. Тя беше свикнала да разчита на него, с чувството, че той винаги ще е там, че сред несигурната лоялност и смяна на съюзници, той ще си остане сигурен. Не, не може да бъде.

Но споменът за думите, които Рене беше писал и които тя не трябваше да види също се върна „…само един начин да се спре незаконната търговия, известна като контрабанда и той е чрез енергични мерки за тези, които са заловени в нея, така че да послужат за пример…“Те трябваше вероятно да станат този пример.

Тя седеше и гледаше в стената с онемяло тяло и препускащи мисли. И в здрачината на килията кристалните следи на сълзите проблясваха, докато се плъзгаха по лицето й в мъчителна и безмълвна болка.

Следобедът на третия ден от затворничеството, Сирен беше изведена и докарана под стража до Правителствения дом. Тълпата, събрана отпред зашумя, когато тя се появи, подобно на нощта на маскарада. Това обаче не беше събиране на елита на града. Вътре в къщата голямата зала, където гостите на маркиза се събираха за удоволствие, беше станала официално място за събиране на Висшия съвет. То трябваше да удостовери вината или невинността на Сирен и Бретонови. На дълга маса седяха членовете на съвета, включително интендантът Рувилийе, чието задължение беше да председателства съда, един-двама адвокати, лекаря и други важни личности. В центъра на масата в качеството си на Негово Величество, Губернатор на крал Луи в Луизиана, беше маркиз де Вудрьой.

Имаше, обаче, нов обвинител от името на короната, който насочваше и ръководеше съда. Това бе Рене Льомоние.

Разпитът на Бретонови вече се бе състоял. Те стояха сами във вериги пред съдийската маса, без някой, който официално да ги представлява, с нищо друго, освен собствените им думи в тяхна защита. От едната страна стояха доказателствата против тях — собствените им стоки в контейнери, ясно обозначени на английски и на тях още висяха етикетите, поставени от чиновниците, когато ги бяха слагали в кралския склад. В по-близкия край на масата беше столът за свидетели, поставен под прав ъгъл на съдийската маса, така, че лицето на разпитвания да може да се вижда от обвиняемите, прокурора и членовете на съда. Той обаче беше празен, като че ли свидетелските показания вече бяха взети. Отстрани, сякаш току-що напуснал свидетелския стол, стоеше Туше.