Читать «Авантюристката» онлайн - страница 176

19.

Приятно беше отново да върши някаква работа, изискваща усилие. Както сковаността, която напускаше мускулите й и те ставаха гъвкави, движеха се свободно, така и парализиращият страх напускаше съзнанието й.

Тя съжаляваше само за някои неща. Не искаше мадам Вудрьой и Туше да си помислят, че се е уплашила. Това беше въпрос на гордост, нещо, на което винаги е държала.

Би желала да можеше да каже довиждане на Арман. Не искаше той да мисли, че го е забравила. Беше й скъп и въпреки че сляпото му увлечение по нея, както можеше да се нарече чувството му, нямаше да продължи, тя не искаше да му причини болка.

През нощта си помисли, че можеше да позволи на Рене да говори по-ясно за предполагаемата си любов към нея. Това нямаше да промени нищо, но щеше да й бъде интересно да чуе, то щеше да удовлетвори поне малко суетата й, несъмнено наранена от начина, по който я беше използвал.

Помисли за това как ги беше измамил всички, преструвайки се, че е изгнаник, отчаяно желаеш да се върне във Франция и да си възвърне благоволението на краля. Колко лесно му бяха повярвали, може би защото повечето от тях изпитваха същото.

Колко ли още от всичко, което беше говорил не беше истина? Каква част от облика му пред обществото представляваше маска — удобна обвивка за истинската му същност?

Шпионин. Не срещу някакъв враг от народа си, а срещу своята собствена класа, хората, които го приемаха в домовете си, в живота си. Не можеше да се отрече, че режимът на Вудрьой е корумпиран, но може би не повече от всеки друг. Губернаторът беше безпристрастен съдия, повече от компетентен държавник с подчертани интереси към управлението на колонии, тъй като беше наблюдавал баща си като губернатор на Нова Франция. Какво беше останалото? Слухове и машинации на алчна за пари съпруга.

Но ако в слуховете имаше истина? Ако положението на Рене не е такова, каквото изглежда? Във Версай можеха да се случат малко неща, които да не бъдат забелязани. Възможно ли беше покушенията върху Рене да имат нещо общо с мисията му?

Греблото на Сирен пропусна един удар. Ако това е вярно, тогава той още е в опасност.

Беше ли наистина? Кралският кораб беше отплувал тази сутрин с пратките в отговор на обвиненията срещу Вудрьой на борда. Рене трябва да беше завършил това, за което е дошъл. Нямаше нужда да бъде нараняван сега.

Освен отмъщение.

Но защо остана в Луизиана, изправен пред тази възможност? Защо той не бе отпътувал с кораба за Франция? Нямаше никакъв смисъл да остава. Независимо от съдържанието на пратката, губернаторът нямаше да му благодари за злоупотребата с гостоприемството му и приятелството му и със сигурност щеше да покаже на Рене вратата, когато това се разбере. Ако вече не се е разбрало.

А може би Рене не осъзнава опасността?