Читать «Авантюристката» онлайн - страница 174

— Значи съм освободена от отговорност — като дете, което е направило беля.

Той уморено се усмихна:

— По-скоро като военнопленник, чието първо задължение е да избяга.

— Не биваше така. Можеше да ми се довериш.

— Това е решение, което нямам право да взема сам.

— Не, трябва да отговаряш пред господаря си — каза тя с потъмнели от презрение очи. — Като, си помисля, че през цялото време, което си прекарал на танци с мадам Вудрьой, през цялото време, докато е споделяла с теб, си шпионирал бедната жена.

Той явно не беше разстроен от обвинението.

— Това е риск на кралската служба, риск, който мадам Вудрьой е поела, когато маркизът е приел поста губернатор.

— Предполагам, че няма голяма разлика в това да си лакей на мадам Вудрьой, или на крал Луи.

— За мен има — каза той и гласът му стана твърд. — Луи на Франция управлява лоялността ми като французин — той е мой крал. Той също е човек, около когото се умилкват във Версай, безкрайно зает от хора, чието положение трябва да се уреди, такива, които молят за услуги, издаване на заповеди и поправяне на несправедливости. Той не знае на кого да вярва, не може да каже кой е приятел и кой враг. Това се отнася особено за управлението на такива далечни места като Луизиана. Бяха отправени сериозни обвинение за поведението на маркиз и маркиза де Вудрьой, както и контраобвинения. Те трябва да се изяснят, преди да се гарантира следващото назначение, което може да се окаже най-чувствителната точка в Новия свят.

— Започвам да разбирам. Ти не си изгонен от Франция? Не е имало публичен позор, нито скандал с Ла Помпадур?

— Ла Помпадур е ушите и очите на краля, способна дама, не много опитна в управлението, но прави всичко, което е по силите й, за да помага на Франция, без да изоставя приятелите си.

— Един, от които си ти?

— Имам тази чест.

Сирен отиде до канапето и седна, разпервайки копринената си пола около себе си. Тя с изумление загледа Рене. Гледаше го така, сякаш никога досега не го беше виждала. Имаше нова сила, ново достойнство в поведението му, както и по-голяма твърдост в чертите му. Явно нищо, свързано с него, не беше такова, каквото изглежда.

— Това ли е причината, поради която дойде в Луизиана — в служба на краля?

Той наведе глава.

— И няма друга?

— Ако има, тя е лична.

Да забогатее от фалшивите пари наистина беше лична причина.

— Разбирам. Значи тя се отнася до Бретонови.

Той я погледна остро:

— Защо мислиш така?

— Защо иначе ще ги предадеш?

Рене почувства, че в него се надига възхищение, което съвсем не беше чувството, което трябваше да изпитва в този момент. Бързото й възстановяване от това, което за нея трябваше да е шок бе забележително, подтикът й да запази хората, които й бяха помогнали — също. Разпитът, на който го подлагаше започна обаче да го дразни. Гледаше я и се питаше какво ли ще предприеме тя след откритието си.

Отговорът му не дойде толкова бързо, колкото искаше.

— Необходимо бе да изглежда, че се грижа за интересите на мадам Вудрьой, за да спечеля доверието й, както и на нейния човек — Туше.

— И това е единствената причина?