Читать «Авантюристката» онлайн - страница 177

Той не беше глупак. Никой не можеше да знае по-добре от него какво рискува.

От това следваше, че е останал по свое желание. А имаше две възможности за това. Или още не бе завършил разследването си за дейността на губернатора и жена му, или имаше някаква друга цел. Някаква цел, свързана с фалшивите пари.

Луизиана беше корумпирана, но такъв беше и Версай. Един шпионин не можеше да остане напълно незасегнат от нещо толкова разпространено. Можеше ли той? Слънцето се издигна и в лъчите му се прокрадна топлина. Те пробиха през мъглата, превърнаха се в сияние и трептяха с цветовете на дъгата. Най-после стигнаха до езерото, огромно открито пространство, като море на сушата. Водата искреше и танцуваше, повърхността се нарушаваше от безшумни експлозии на диамантен блясък. Въздухът беше свеж и чист, влажен, съживяваш дробовете. От обраслия с дървета бряг се чуваха гласове на птици. Щеше да бъде чудесен ден!

Свободна. Тя беше свободна. Удоволствието от това се плъзгаше като вина във вените на Сирен, издигаше се нагоре, замайваше сетивата й. И все пак под това се таяха тревога и потиснатост. До този момент бе мислила, че има повече духовни сили да не страда от това, че е напуснала недостоен човек. Как може вече да й липсва? Как може да тъжи, че никога повече няма да почувства докосването му или да види бавната му усмивка или да се отпусне до него? Не трябваше да мисли за тези неща, лошо беше, че усеща липсата им. Да, лошо беше, но копнежът я пронизваше.

Те оставиха пирогата на отсрещния бряг и преминаха по индианската пътечка до селището на индианците. Не забелязаха нищо, не чуха нищо, но индианците бяха усетили присъствието им. Когато приближиха селището, Пиер и Жан ги чакаха.

Това беше радостно завръщане, с много прегръдки и възклицания. Малкото Краче излезе и ги покани в колибата си да ги почерпи, което за тях бе добре дошло. Седяха на постелките, говореха, смееха се, обсъждаха това, което се бе случило от както не се бяха виждали, докато огънят в средата лениво изпращаше извиващ се стълб дим към отвора на тавана.

Дъщерята на Малкото Краче — Бързата Катеричка — не се виждаше. Сирен попита за нея и научи, че тя е напуснала колибата на майка си и живее в своя. Обстоятелствата не станаха съвсем ясни, тъй като в това време Гастон и Жан започнаха шумна препирня за хазартните дългове на младежа. Индианката млъкна, когато Гастон се обърна с молба към Сирен да го подкрепи, че това е било необходимо, за да влезе в кръговете, където можеше да я държи под око. Баща му направи груби и насмешливи забележки. Спорът, обаче, угасна скоро. Гастон беше наблюдавал Сирен и им я беше върнал, така че бяха доволни от него.

По-късно, докато пиеха черничево вино от дървени чаши и ядяха сладкиш с ядки и мед, заговориха за Рене. Сирен разказа на Бретонови точно какво се беше случило. Тя не беше свикнала да крие нищо от тях и не виждаше нужда от тайни.

— Чакай, скъпа, не прибързвай — посъветва я Пиер. — Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.

— Защитаваш ли го след всичко, което направи? — попита удивено тя.