Читать «Авантюристката» онлайн - страница 178

— Не бих го обвинил, без да го изслушам. Не, че мога да му бъда съдия. Не ни е дадено да съдим другите — никой от нас не е толкова неопетнен. Не е най-важно онова, което правят хората, а причината, поради която го правят.

— Да, като алчност.

— И вярност.

— Искаш да кажеш, че щом Рене има една черта, достойна за възхищение, тя може да е достатъчна причина за всичко останало, което прави?

Пиер поклати глава:

— Това, което казвам е, да изчакаш. Съжалението е лош съветник.

Но нямаха повече време. Един от лостовите на пътеката дотича разтревожен. Приближаваха се двама французи с отряд войници.

Можеха да отидат към гората. Сирен настоя за това; моли ги, убедена, че ако тя не беше с тях, Бретонови веднага щяха да го направят. Загрижеността им ги задържаше и това правеше положението й непоносимо, тъй като тя беше и най-голямата опасност за тях. Тя не се съмняваше, че двамата мъже и военният им ескорт имаха нещо общо с присъствието й тук. Явно беше, че са тръгнали по петите им. Нещо повече, вътре в себе си тя чувстваше, въпреки че не искаше да го признае, че победата й над Рене беше твърде лесна и че й предстои да плаща за непокорството си.

Сирен и Бретонови не влязоха вътре. Старият вожд също излезе с вълненото си червено наметало, с изправен гръб. Един по един дойдоха и останалите индианци, усещайки, че ще се случи нещо важно. Те стояха с мълчаливо търпение в синкаво златистия залез на слънцето, проблясващо тъжно зад дърветата, когато примесеният с дим вечерен въздух започна да се захлажда.

Колоната войници се появи иззад дърветата. Те излязоха точно в откритата част на селището, избелелите им униформи бяха невероятно спретнати, медните им копчета блестяха, а мускетите бяха готови. С двамата мъже начело на колоната с шапки с пера и кадифени дрехи със златни шнурове и с шпаги отстрани, картината беше олицетворение на великолепието и величието на Франция.

Колоната приближи вожда в твърдо и образцово спазване на правилата на протокола. Нито Рене, нито Туше, които бяха начело на колоната, не показаха с нищо, че са забелязали присъствието на някой друг. Когато се размениха необходимите поздрави, Рене извади свитък, завързан с лента и подпечатан, разви го и го прочете на стария вожд с твърд, ясен глас:

Написано в приповдигнатия официален стил, това беше заповед за арест. Мъжете, известни като Пиер, Жан и Гастон Бретон, заедно с жената Сирен Мари Естел Нолте са бегълци, обвинени в престъпления срещу краля. Те трябваше да бъдат арестувани и отведени в Ню Орлиънс на съд. Стоките, които притежават, трябваше да бъдат конфискувани като доказателства срещу тях. Всеки опит за бягство ще се разглежда като признание във виновност и ще се постъпва съобразно това.

Сложиха на Сирен белезници и от двете й страни застана по един войник. Бретонови бяха оковани от врата до петите и бяха свързани заедно. Рене не взе участие в процедурата, а остана на известно разстояние, консултирайки се с младия командващ офицер относно търсенето на стоките. Сирен си помисли, че той преднамерено остава настрана от тях, но дали от тактичност или презрение — не можеше да каже.