Читать «Авантюристката» онлайн - страница 171

Мислите на Сирен бяха заети с планове как да надникне в документите и бяха един от друг по-безумни. Имаше нещо в начина, по който я гледаше Рене, нещо в очевидното му съзнание за това, къде е тя и какво прави.

В късния следобед, в сивата светлина на здрача дойде куриерът.

Сирен му отвори. Той беше висок и с военни маниери, въпреки че беше облечен в раирана моряшка дреха и с шапка на главата. На рамото му висеше платнена торба, от която той извади кожена чанта. Дошъл за пратката, ако мосю Льомоние е готов. Капитанът се готвел да вдигне котва на разсъмване.

Рене кимна.

— Момент само — каза той и продължи да пише.

Тя трябваше да направи нещо. Сега. Веднага. Но какво? Сирен отиде до канапето и вдигна писмото и писалката от близката маса, после пак ги остави. Тя погледна Рене до бюрото с купа книжа, после изви очи към моряка.

Той я наблюдаваше, застанал с ръце зад гърба и одобрителна усмивка върху устните. Когато тя улови погледа му, усмивката му се разшири и едното му око се присви в нещо като леко намигане.

Идеята разцъфна изведнъж, проста, но напълно детайлна. Тя задържа въздуха в дробовете си, чудейки се, дали ще посмее, но знаеше, че няма друг избор. Отвърна на усмивката на моряка, после като задържа погледа си малко повече от необходимото, взе писмото и отиде с него в спалнята.

Когато вратата се затвори зад нея, тя бързо отиде до гардероба и свали наметалото си. Прекоси спалнята и мина в стаята за преобличане, спусна се през нея и малката дневна в антрето. Побърза надолу по стълбите, колкото можеше по-безшумно, сгъвайки писмото в движение.

В кухнята Марта вдигна поглед. Сирен стисна мрачно зъби — беше се надявала да не е тук.

— Мадмоазел Сирен? Какво има?

Нямаше нужда да се преструва, че бърза.

— Чу ли продавача на подправки? Нуждая се от малко канела за шоколада си.

— Не съм го чула, мадмоазел. Но канела в шоколада. Вкусът ви е твърде странен!

— Не, не — каза тя с принуден смях. — Ще видя дали не мога да го настигна.

Тя излезе от кухнята, затваряйки тихо вратата след себе си, после изтича през задния двор и заобиколи къщата към улицата. Морякът трябваше да се върне на кораба по пътя към реката. Тя веднага се спусна в тази посока, държейки се близо до къщата, така че да не могат да я видят от салона, ако някой погледне през прозореца. С наведена глава измина пътя, надявайки се, че Рене ще продължи да пише още малко, още няколко изречения, че ще загуби време да попива и подпечатва листата.

На първата пряка тя зави наляво. Вървежът й рязко се забави. Тя пристъпи към прага на магазина за дамски дрехи, който беше затворен, и преструвайки се, че търси нещо в джобовете си, се приготви да чака.

Стори й се, че са минали часове, докато видя морякът да идва по улицата, макар, че бяха минали само няколко минути. Тя стоеше в сянката, гледаше бързата му, безгрижна походка. Той пресече само с един бегъл поглед и продължи пътя си по калната настилка пред къщата. Сирен отброяваше заглъхващите му стъпки, оставяйки го да отиде напред. Когато беше изминал почти половината път, тя се показа от прага и бързо тръгна по главната улица.