Читать «Авантюристката» онлайн - страница 169

— Идеята за невинност започва да ми омръзва. Мисля, че мога да те имам такава, каквато си, Сирен, моята сирена, и там, където си.

Играта с името й и достави удоволствие, дори когато виждаше, че вторият й опит за прелъстяване, както и първият, ще успее и тя отметна глава и се засмя с триумфираща радост, примесена с вкус на сълзи. Той наведе глава и притисна лицето си върху нежните извивки на гърдите й, открити от роклята, държейки я здраво, сякаш никога няма намерение да я пусне.

Те се съблякоха един друг с грижлива нежност и тихи, безсловесни звуци на наслада. Голи и копнеещи от обзелата ги възбуда, се отпуснаха от неудобния стол на килимчето пред камината. Отначало Сирен беше нащрек, мислейки за ключа в джоба на Рене, когато дрехата падна на пода с глух звук. После тя престана да съобразява и да планира. Притисна се в Рене, докато двамата се движеха възбудено в блясъка на огъня, оставяйки го да нажежи кръвта им до кипване, безумно и безгрижно, те намериха един в друг успокоение за болката, която се надигаше винаги от своя собствен извор.

Измина доста време преди Сирен, легнала в извивката на тялото на Рене, с ръката му на хълбока й, да може да осъзнае, че това, което току-що се беше случило, не беше единствената й цел. Тя преглътна, дишайки дълбоко, после внезапно подскочи и вдигна глава като че ли се ослушваше.

— Марта — прошепна тя — идва за подноса!

Тя скочи и се спусна към натрупаните дрехи около стола. Награби ги — фуста, сако, корсет, риза, блуза — всичко накуп и тръгна към спалнята.

Рене беше по-бдителен и бърз, отколкото бе очаквала. Той се оказа точно зад нея с обувките и чорапите в ръце. Нямаше да има време да вземе ключа от джоба му, въпреки че го почувства под плата. С отчаяна ругатня на ум, тя захвърли дрехите, после нагласи на лицето си израз на палаво веселие, завъртя се и хвана Рене през кръста. Застанала неподвижно, тя се престори, че слуша. Нямаше нищо, разбира се, и никога не бе имало.

С лек смях тя сви рамене.

— Сигурно съм сгрешила. Но след като вече сме тук и леглото е тук…

В очите му светна смях. Това я смути за миг и тя се почувства разкрита. Той не можеше да знае. Задържа погледа му с отметната глава, докато той бавно се наведе да поеме устните й и се обърна с нея към дебелия дюшек, който чакаше.

Този път беше още по-лесно да се изгуби във водовъртежа на желанието, по-лесно на тялото й да отвърне. И все пак не можа докрай да достигне до онази безпаметност, до същото безгрижно великолепие. Мисълта за сакото и ключа оставаше в някаква тъмно кътче на съзнанието й като напомняне и заплаха. Облекчението беше страстно, когато накрая Рене се отпусна до нея, когато ласките му на насита и благодарност секнаха и тя чу дълбокото му равно дишане.

Усети за кратко неприятно чувство в себе си, обмисляйки действията си през последните няколко часа. Отхвърли го. Някои неща са необходими — да си твърде добър в навиците си понякога е слабост.