Читать «Авантюристката» онлайн - страница 16

— По-силна съм, отколкото изглежда, но се боя, че може да имате няколко допълнителни белега.

— Какво е то в сравнение с това, което сте направили за мен? Единственото нещо, което намирам за необичайно е болката отгоре на главата, боли ме повече, отколкото дупката на гърба. — Той вдигна ръка да прокара пръсти през косата си.

Сирен замълча. После със стегнат глас произнесе:

— Боя се, че вината е и моя. Не беше лесно да намеря как да ви хвана.

Удивлението изчезна от лицето му:

— Забравете, че съм се оплаквал, тогава, ако обичате. Отдавна не съм дължал толкова много на друг човек. Трудно ми е да намеря думи, с които да ви благодаря.

Тя се смути, макар че не знаеше защо. Престори се на безгрижна, докато пускаше трохите хляб в един съд, взе яйца и започна да ги чупи едно по едно.

— Няма защо да се безпокоите. Направих го заради сакото ви, знаете ли?

— За сакото ми? — изразът му беше недоумяващ.

— Видях сребърната верижка. Не съм привикнала към такива неща, но в замяна за сако с такава украса можех да получа плат за три нови ризи — по една за Пиер, Жан и Гастон — плюс неделно елече за себе си, а може би дори чифт истински обувки.

В очите му бавно започна да се заражда усмивка, поръбвайки сивото със сребърен блясък, като слънцето зад облак. Той се засмя развеселено, повтаряйки:

— За сакото ми!

— Мислех, че сте умрял, виждате ли…

— Да, мисля, че е така. Стойността на услугата ви е малко по-висока, уверявам ви, но сакото е ваше.

Тя вдигна очи с разширени зеници.

— О, не мога да го взема сега.

— Защо не?

— Няма да е правилно.

— Давам ви го, подарък от благодарност, заедно с всичко друго по мен, което ви хрумне. Все пак би било хубаво, ако мога да си оставя панталона.

Той се шегуваше с нея. Тя се наведе отново над работата си, стиснала устни.

— Предполагам, че бих могла да ви оставя толкова.

— Има едно условие.

Тя отново вдигна поглед:

— Да?

— Не трябва да казвате на никого защо сте ме спасили. Ударът по самочувствието ми би бил твърде голям.

Лесно беше да се види защо той беше такъв любимец на дамите. Не беше само това, че е висок и красив. В дълбокия му глас имаше галеща нотка, която сякаш достигаше дълбоко в сърцето на жената. Не беше и само маниерът му — въпреки че беше толкова привлекателен дори сега, когато лежеше с рана в гърба, с риза и панталон изпомачкани там, където тя се беше опитала да изпере кървавите петна, завит с проядена от молците мечешка кожа. Би бил неотразим, когато е здрав и облечен в брокат и фин памук. Усмивката му беше топла, вниманието — обезпокояващо съсредоточено и в очите му имаше оценяващ блясък, който с лекота можеше да завърти главата на жената, но все пак имаше и друго. Той притежаваше крайната изтънченост — способността да се смее над себе си.

Сирен огледа грубата каюта, грубите дървени стени с единствен прозорец, глинената камина, провесените от тавана пушени меса, плитката чесън, лук и чушки, куките, където беше закачен хамакът. Това беше временен дом, запазен от Пиер и Жан, след като беше служил за пренасяне на свине и добитък надолу по реката от Илинойс. Чудеше се какво ли мисли Льомоние, привикнал към хубави градски къщи и замъци. Не че имаше значение, разбира се.