Читать «Авантюристката» онлайн - страница 167

Въпросът, който представляваше трудност, беше каква е връзката на Рене с разпространените миналата зима банкноти. Като че ли той нямаше пръст в тази работа. И все пак съвпадение ли беше, че той е въвлечен в такава мръсна игра? Възможно ли беше участието му да е причина за покушението на живота му в нощта, когато тя го беше спасила, дори и снощи?

Въпросите изискваха отговор. Много неща, които лично я засягаха зависеха от този отговор, и затова не можеше да го пренебрегне. Но как да научи?

Да попита Рене?

През нея премина тръпка при тази мисъл. За да научи, тя трябваше да признае, че е ровила в нещата му. Не искаше да мисли какво ще каже или направи той, ако разбере за това.

Другото решение беше да намери начин да надникне в лакираната кутия, където той държеше кореспонденцията си и която така ревностно пазеше — тя можеше да е свързана с дейността му в колонията. Беше готова да заложи всичко, което има, или се надяваше да има, за да получи отговора. Проблемът беше, че кутията е заключена и Рене винаги носеше ключа у себе си.

Трябваше да го вземе!

Естествено, нямаше да напусне къщата или Рене, докато не вземе ключа и не намери отговора.

18.

Рене се върна по здрач. През това време тя не само беше имала време да отиде до корабчето, за да донесе игла и конци да зашие отвора в дрехата му, но и да обмисли проблемите си. Ключът, който й трябваше, Рене държеше в джоба си. Доколкото Сирен не беше опитна, трябваше да го накара да се съблече. Според нея имаше три възможности, когато можеше да го направи. Първата — при лягане, втората — когато се къпе и третата — да се съблече, за да се любят. Когато той се къпеше или си лягаше, винаги сгъваше настрани дрехите си и не й оставяше оправдание да ги докосва, а още повече — да рови из тях. Трябваше да измисли нещо.

Вечерята мина спокойно. Рене изглеждаше погълнат, мислите му бяха заети с други неща, но погледът му се спираше на Сирен от време на време, докосвайки белега на бузата й, който тя усещаше като клеймо. Стомахът й беше така свит в очакване на предстоящото, че не можеше да яде, а само ровеше храната с вилицата. Те пиха бордото с табла пълна ядки в салона пред камината. Сирен си спомни за следобедния случай. Тя каза на Рене за посещението на Туше и за предложението, колкото, за да запълни тишината, ако не за друго, макар че беше любопитна какво ще каже той.

— Защо си още тук? — попита Рене, отпивайки от виното.

В нея се раздвижи раздразнението:

— Едва ли знам. Да имаш окачен етикет с цената е такава чест. Това ми доставя безмерно удоволствие — маркизата да мисли, че може да ме купи!

— Разбирам. Инатът те е накарал да останеш.

Вероятно имаше известна истина в това, макар че не можеше да знае за другите причини, които я караха да замине. Тя каза с равен глас: