Читать «Авантюристката» онлайн - страница 168

— Какво друго? Освен разбира се — една малка заплаха.

Той се облегна на стола си, като я гледаше, разклащайки виното.

— И това ли е единствената причина?

Нямаше да е в нейна полза, ако му се противопоставя. Освен това в ниския му глас долавяше нещо трептящо, което я улучи в сърцето. Тя се насили да се усмихне:

— Със сигурност не. Харесва ми също готвенето на Марта и твоята способност да избираш вина, заедно с някои други неща.

— Какви например?

— Чакай да видим — каза, смръщвайки чело тя. — Изборът на сака, да не говорим за скъпоценности. Как си пъхаш крака в панталона. Опитността ти, която е в моя полза като поддържана жена.

Той остави чашата до себе си и рязко каза:

— Наистина ли мислиш, че това е всичко, което искам от теб?

— Не беше ли изяснено в договора?

— По дяволите, договора.

— Разбира се. Искаш ли да го промениш?

Тя не знаеше откъде дойде предизвикателството и защо го направи. Нямаше бъдеще за нея и Рене — знаеше това, дори и ако той не го знаеше.

— Искам… — започна той и спря. След миг въздъхна. — Предполагам, че не.

Тя не можеше просто да седи така като дърво и да чака любовният му импулс да създаде обстановката, която й беше нужна. Сирен допи виното си и остави чашата, после стана, отиде до стола на Рене и коленичи в краката му като разпери полата си. Сложи ръце на бедрата му, чувствайки напрежението на мускулите, когато разпери пръсти.

Погледна към него с кафявите си очи със златисти отблясъци:

— Кажи ми, какво искаш?

Рене протегна ръка и проследи синьото на бузата й с пръстите си. Дълбоко в него се раздвижи някакво шесто чувство, което беше развил през последните години. Тя беше решила нещо, искаше нещо от него. Питаше се какво е то. Нямаше значение, би предпочел тя да го получи, отколкото да разруши този миг с въпроси.

— Искам — каза той бавно, — да можехме да започнем всичко отначало. Желая да те бях срещнал във Франция, когато и двамата бяхме невинни, или — в моя случай поне. Тъй като това не може да стане, бих желал да мога да те отведа далеч оттук, в място, където да няма никой друг, освен нас двамата и да не съществува минало.

В гласа му се чувстваше толкова болка. Тази болка изпрати тръпка на лошо предчувствие през нея. После чу отзвука на думите му, почувства значението им и как те се просмукват в съзнанието й, като че ли тя откриваше с тях същия копнеж у себе си да започне наново, да се срещнат на неутрална земя, да се срещнат като мъж и жена! Без подозрения, без разрушаващи съмнения…

— Много добре — каза тя. — Ще бъда това, което искаш. Доячка? Дъщеря на търговец? Продавачка на сладкиши и бонбони? Каква ме искаш?

Гладките контури на устните му се разтегнаха в усмивка:

— Ако беше дъщеря на търговец, нямаше да си тук.

Тя не беше сигурна дали е забелязал деликатното плъзгане на ръцете й към мястото, където се съединяваха краката му.

— Още имаш избор.

— Продавачката на сладки неща, страхувам се, отдавна щеше да е загубила невинността си в някой тъмен ъгъл.

Тя го погледна с ясен поглед:

— Тогава — доячка?

Той посегна към нея, точно когато беше достигнала целта си, вдигна я да седне на скута му, върху твърдата издълженост, която беше предизвикала там.