Читать «Авантюристката» онлайн - страница 166

В шума на дъжда имаше нещо успокоително. Тя почувства, че главоболието й започва да отслабва и напрежението да се оттегля от врата й, когато излезе. Влагата на дъжда, проникваш през листата охлаждаше лицето й. Улиците пред нея бяха празни. Къщите стояха настръхнали и мокри от двете й страни, със здраво затворени капаци и врати и малки стълбчета дим, издигащи се от комините. Усети лекия мирис на хляб, който се пече и готвено с лук, мирис на дим и печена риба. Облегна гръб на стената на къщата, вдишвайки дълбоко.

Странно беше, че точно днес и Рене, и мадам Вудрьой й предложиха да замине за Париж. Предложенията им бяха съвсем различни, разбира се, но тя можеше да се попита дали това е случайно. Не можеше да си представи Рене да обсъжда връзката си с нея с жената на губернатора, казвайки й къде и как е направил предложението си. Все пак изглеждаше, че с него всичко е възможно. Тя няма да замине. Не беше осъзнала колко е привързана към тази нова земя, докато двама души не се бяха опитали да я убедят да я напусне. Обичаше нейното плодородие, големите водопади, дивите й места, драстичните промени на времето, дори дъжда. Беше си мислила, че е ограничена в движението си от Бретонови, но това беше нищо в сравнение с ограниченията, на които би била подложена във Франция, където всяко нейно движение и всяка изречена дума щяха да бъдат внимателно наблюдавани. Колко й липсваха Бретонови, нежният Пиер и неукротимият Жан. Молеше се да са в безопасност и да са добре и да имат желания успех в търговията. Надяваше си да не се безпокоят много за нея, толкова, че да забравят да се грижат за себе си.

Какво биха си помислили за Рене, ако знаеха за подправените банкноти? Те бяха преминали от подозрение към него до силно одобрение. Може би първото им впечатление е било вярното? Трябваше да им обърне повече внимание. Но не, тя беше толкова погълната от мъжа, когото беше спасила.

Още не можеше да повярва на това, което беше открила, не искаше да го вярва. Въпреки всичко беше мислила, че има някакво обяснение за това, което Рене е направил, предавайки Бретонови, някаква причина като лоялност към краля и държавата, или уважение към законите, които надхвърляха задълженията му към тях и към нея. Тя не можеше да допусне, че липсва такава причина.

Дори сега се чудеше дали не греши за парите, дали не бяха истински. Може би те са собственост на някой друг и той не знае, че не са истински?

Не беше толкова глупава да повярва на някоя от тези възможности, колкото и успокоително да беше.

На какво тогава можеше да повярва?

Банкнотите бяха добре изработени в сравнение с повечето, много близки до, а. Тогава вероятно беше да идват от Франция!

Но единствената разумна цел, с която можеха да бъдат донесени банкнотите от Франция, беше да се разпространяват за истински в замяна за стоки и услуги. Нямаше начин да се разбере колко от тях Рене вече е изразходвал по този начин и какви щети е нанесъл на икономиката на колонията. Вероятно беше да е възнамерявал да използва част от тях за търговия, давайки ги на капитан Додсуърт, докато не срещна Туше на брега, когато тя ги видя да разговарят. Без съмнение тогава той беше получил друго предложение.