Читать «Авантюристката» онлайн - страница 165

— Още не — каза той, ставайки бавно от стола, и застана с лице към нея. — Не сме стигнали до споразумение.

— Страхувам се, че повече от това е невъзможно.

Тя не отвърна поглед от жълто-кафявите му очи, докато стоеше с вдигната глава през него.

— Мисля, че не сте права. — Гласът му беше глух от злоба. — Чувствам, че има нещо, което трябва да направя, за да промените решението си.

От задната част на къщата се чу силен шум. За момент Сирен помисли, че е от Марта, която иска да се увери, че няма да прекъсне нещо важно, като донесе виното. После чу гласа на Гастон и с облекчение се обърна към трапезарията, откъдето идваше той.

Бяха Гастон и Арман. Единият носеше табла с бутилка шери и чаши, чиния с дребни сладки и бонбони и купчина малки чинийки. Те се бутаха напред-назад, смееха се, протестираха и се заплашваха един друг. Успяха да стигнат до масата при Сирен с товара си, където се заеха със сервиране.

Гастон напълни една чаша, после се обърна с нея към Туше:

— Вино, мосю?

Присъствието на двамата млади мъже не беше напразно. От гнева и разочарованието, изписано на лицето на Туше, стана ясно, че той го разбира не по-зле от Сирен. Той учтиво се поклони на Сирен, като погледът му не се отмести от лицето й:

— Благодаря, но не мога да остана. Ще предам отговора ви, мадмоазел, на заинтересованата личност. Може би ще трябва да го обсъдим пак.

— Колкото до мен, мога да ви уверя, че няма да съм ви от полза.

— Ще видим — произнесе той и се обърна.

Арман бързо отиде да вземе шапката, пелерината и бастуна на Туше и отвори вратата. Туше се стрелна. Стъпките му за момент се чуха по стълбите, после се загубиха в шума на дъжда.

Сирен въздъхна с облекчение, после се обърна към двамата мъже и каза малко грубо:

— Вие двамата ще ми кажете ли какво точно правите тук?

Гастон и Арман бяха дочули достатъчно, за да разберат какво става, но искаха подробности. Сирен им обясни колкото можеше по-просто и изрази дълбокото си облекчение, че ги е видяла. Арман беше забелязал Туше от прага, когато си бе тръгнал преди малко. Първо си помислил, че просто се е скрил от дъжда, после го видял да се втурва към къщата. Не можел да реши какво трябва да направи. Но видял Гастон. Той го спрял и му разказал за посетителя на Сирен. Решили, че ще е по-добре да оставят Туше да каже каквото има, преди да се появят. Марта ги видяла да стоят под дъжда, после ги беше поканила в кухнята.

Арман и Гастон се съгласиха, че това искане я обижда, но не можеха да се разберат какво трябва да се направи. Арман смяташе, че трябва да говорят с Туше навън, докато Гастон беше сигурен, че е по-добре въпросът да бъде уреден между Рене и губернатора. Те унищожиха една чиния със сладки и изпиха почти цяла бутилка вино, докато спореха, но не достигнаха почти до нищо. Накрая, когато си тръгнаха с уверения, че я подкрепят, главоболието на Сирен се беше разразило с пълна сила.

Тя ги изпрати до вратата. Навън дъждът удряше косо, набраздявайки сивите локви по улицата. Сирен влезе, взе шала си от канапето и го уви около себе си, после се върна в коридора.