Читать «Авантюристката» онлайн - страница 164

— Въпреки, че оценявам чара ви, мадмоазел, това не е посещение от галантност. Идвам като емисар от една дама при друга.

— От мадам Вудрьой?

— Точно така, от маркиза де Вудрьой.

Наблягането на титлата беше показателно и без съмнение имаше за цел да покаже могъществото и високото положение на жената, от чието име говореше. Това накара Сирен да се стегне. Тя почувства нужда да му се притече на помощ от учтивост, когато той замълча, очевидно объркан. Но не направи нищо. Остави го да се оправя сам.

Туше стисна устни и очите му силно заблестяха.

— Маркизата е… загрижена, загрижена за вас. Тя чувства, че Льомоние може да ви използва. Безпокои се, че може би не осъзнавате какъв рискован път сте поели като сте му станали любовница.

— Трогната съм от загрижеността й — каза Сирен със сянка на ирония.

— Да. Тя няма много време за такива грижи, но като първа дама сериозно изпълнява задълженията си към хората, управлявани от съпруга й.

— Сигурна съм. — Имаше ли във фразата някаква заплаха, намек, че Сирен е във властта на губернатора — и следователно — и на неговата съпруга? Не изглеждаше така, но все пак се таеше нещо в прекалено гладкия тон на Туше.

— От друга страна, мадам маркизата вижда във вас необикновена жена, с интелигентност и интереси, надхвърлящи вятърничавите неща и моментните удоволствия. Затова тя е готова да инвестира в бъдещето ви.

— В моето бъдеще? — повтори Сирен. — Мисля, че не разбирам.

Той й отправи насмешлива усмивка.

— Позволете ми да се изясня. Тя ще ви плати добре, достатъчно, за да живеете, докато се учите като модистка или шивачка, или дори си направите сладкарница или нещо такова, ако сте съгласна да напуснете Луизиана и да заминете за Париж, за да се възползвате от тази възможност. Парите ще ви бъдат платени в деня на отплаването, когато бъдете на борда на кораба. Кралският кораб заминава след седмица.

— Това, това е… невероятно!

— И аз мисля така, но това е предложението на маркизата.

Това, разбира се, беше подкуп — хубавите думи и загрижеността бяха безсмислица. Изглежда, мадам Вудрьой се боеше от това, че мъжът й хареса Сирен. Можеше да се очаква и Бретонови да я последват в Париж и така да елиминира още един проблем. Колко глупаво! Мадам силно преувеличаваше влиянието й.

— Това не може да е сериозно — каза тя.

— Уверявам ви, че мадам маркизата е напълно сериозна, наистина.

— Тя не носи отговорност за мен. Трябва да й отговорите, че съм поласкана, че е отделила толкова много време да мисли за положението ми, но трябва да откажа. Луизиана е моят дом. Нямам желание да го напускам.

Туше се намръщи:

— Тя няма да е доволна да го чуе.

— Съжалявам, но отговорът ми остава същият.

— Може би привързаността ви задържа? Или намеренията ви относно Льомоние? Или дори младият Мулен?

Тя студено го погледна:

— Това не е ваша грижа, нито на мадам Вудрьой.

— Правите грешка.

— Вероятно.

Той се облегна назад и каза тихо:

— Положението ви може да стане много неприятно, ако продължавате така.

Тя стана с бързо, плавно движение.

— Много мило да ме предупредите. Сега, ако ме извините, че ви отпращам, без да ви предложа нещо за пиене, мисля, че трябва да ви помоля да ме оставите. Имам пристъп на главоболие.