Читать «Авантюристката» онлайн - страница 163

— Аз съм слабоумен да ви тревожа с това, когато не се чувствате добре — каза Арман с мрачен поглед. — Боли ли ви лицето? Не искате ли да му сложите студена кърпа?

— Не, не — увери го тя, като наведе глава. — Много мило, че се тревожите, но съм добре.

— Сигурна ли сте? Къса ми се сърцето като ви гледам така наранена. Не е моя работа, но… казахте ли на губернатора?

— Мисля, че Рене ще му каже.

— Добре, добре. Трябва да се направи разследване.

— Предполагам, че нещо ще може да се разбере от пострадалия, но лошото е, че това, което ще научим е, че са били пропаднали типове, които вече са избягали. Колкото до другия — няма начин да се разбере кой е.

— Може би не, но трябва да се направи нещо. Мисля, че бих могъл сам да направя някои проучвания.

— Не и ако е опасно, както вероятно ще бъде.

— Няма защо да се безпокоите. Това е нещо, което трябва да направя, желая да го направя заради себе си.

Тя нямаше намерения да го кара да се откаже. Във всеки случай изглеждаше възможно той да открие нещо — беше такъв източник на информация. Тя позволи да бъде убедена.

Разговаряха и за други неща, като Арман от време на време вмъкваше по някое възклицание на съчувствие или самообвинение, когато погледът му се спираше на лицето й. Накрая, когато Сирен вече си мислеше, че ще остане при нея до вечеря, той си тръгна, все още съжалявайки, че не е могъл да бъде полезен.

Почти веднага от кухнята се появи Марта — сякаш бе стояла зад вратата, за да чуе, кога ще си тръгне, и започна да събира остатъците от сладкиш и сирене. Жената беше с каничката за шоколад в ръцете си, когато на вратата отново се почука. Вдигайки изразително поглед към Сирен, тя остави каничката, избърса ръцете си в престилката и отиде да отвори.

Човекът, който влезе в салона, беше Туше. Навън явно отново беше заваляло, защото в стаята нахлу свеж хлад и влага, а пелерината му беше мокра. Той свали и шапката си и я подаде на Марта. Човекът на мадам Вудрьой пристъпи към Сирен, която беше седнала на канапето. Той се поклони над ръката й в официален поздрав, но без да я докосне с устни, за което тя му беше благодарна. Погледът му за миг се спря на бузата й, но или не видя там нищо, което да възбуди интереса му, или сметна, че ще е по-учтиво да се преструва, че не е забелязал.

Когато той се приближи самодоволно към нея, на Сирен й хрумна, че може нарочно да е изчакал Арман да си отиде. Тя се почувства неудобно от мисълта, че той се е спотайвал някъде, наблюдавайки къщата, оглеждайки кой идва и си отива. Не би се изненадала от това.

Тя разчиташе на студената вежливост за първите минути от посещението на Туше, поканвайки го да седне и поръча на Марта да донесе отново вино; спомена нещо за влажното време и внушителното забавление, което им беше предложено миналата вечер.

В същото време мозъкът й работеше, подбирайки и отхвърляйки причини, поради които може да е дошъл лакеят на мадам Вудрьой. За нея беше голямо облекчение, когато Туше, след като се огледа, за да се убеди, че Марта си е отишла, мина на темата.