Читать «Авантюристката» онлайн - страница 162

— И, разбира се — продължи той — Рувилийе е още възбуден от действията на мадам Вудрьой. Той твърди, че тя раздава опиати на войниците в собствената си къща, със собствените си ръце, когато прислужникът й е зает.

— Каква полза има той от това? Дали се надява да постигне отзоваването на Вудрьой?

Арман вдигна рамене:

— Може би е отмъщение за всички конфликти, в които не е могъл да спечели! Може да е също от излишък на чувство за отговорност. От друга страна, той може да има собствен кандидат за кабинета на губернатора. Но ако намерението му е само да го свали, можеше да си спести затрудненията. Вудрьой се готви за Нова Франция. Чака само приемника си.

— Това обявено ли е официално?

— Още не. Леля ми в Париж…

— … ви пише така, предполагам? — завърши вместо него тя с усмивка. — Губернаторът ще бъде щастлив.

— Точно така. Това за него ще бъде като да си отиде у дома. Предполагам, че нощем се моли да го сменят преди индианците да са нападнали, или публично да го обвинят в контрабанда.

Сирен не обърна внимание на последното, спирайки се на думата, която я изпълни със страх.

— Индианците?

— Забравих, че може да не сте чули. Тази сутрин пристигнаха новини за още една нападната група търговци. Един мъж е бил убит, а друг — ранен.

— Как се казват? — Стомахът на Сирен се сви на възел, като помисли за Пиер и Жан, които скитаха някъде из дивите места, търсейки английски търговци от Каролина.

— Изглежда никой не знае. Съжалявам. — Арман знаеше за нея достатъчно, за да осъзнае важността на новината. — Нападението е било само на 30–40 левги нагоре по реката. На Вудрьой са казали да бъде в бойна готовност. Той се готви да изпрати на приятелски настроените индианци чоктау предложение за среща за разговори в Мобайл, което е най-рискованото мероприятие в сегашното положение.

— Рисковано за губернатора?

— О, той ще бъде добре осигурен с кралски войници. Но за да го възприемат индианците сериозно, ще трябва да направи нещо повече от това да използва чара и дипломацията си. Ще трябва да даде големи подаръци.

— Подаръци, каквито няма — каза тя. Беше виждала главния склад. Там нямаше нищо, което да впечатли и най-бедния индианец, дори и преди пожара.

— Губернаторът раздаваше подаръци с широка ръка миналата година в Мобайл, но при молба за военна помощ ще бъде очаквано, разбира се, повече.

— Ако помоли министъра, показвайки му сериозността на положението, сигурно ще изпратят стоки?

— Възможно е. Можем само да се надяваме търговията да не е твърде мръсна. Ако Франция не се погрижи, тя ще загуби Луизиана за няколко огърлици и одеяла.

— Не мисля, че ще стане така — каза Сирен, вдигайки ръка към главата си, където започваше да усеща лека болка.