Читать «Авантюристката» онлайн - страница 161

На вратата беше само Арман, дошъл за следобедното си посещение. Тя се възмути от себе си, че си е позволила да изпадне в такова объркване. Кого беше очаквала? Властите, да я отведат за престъплението, че рови в нещата на любовника си? Едва ли. Рене? Той нямаше да чука и щеше да го знае, ако беше на себе си. Беше смешно.

Тя остави Арман в салона и отиде да извика Марта да донесе шоколад за нея и вино за Арман. Бързо влезе в ролята си на домакиня.

Чувстваше се странно да седи и да води лек разговор, когато мислите й бяха на съвсем друго място. Поиска й се никога да не беше окуражавала Арман или той да беше достатъчно чувствителен, за да разбере, че не е желан и да си отиде. Вместо това, той продължаваше да говори за бала с изпитателен поглед.

Най-после замълча. Пиеше виното си и я наблюдаваше. Тя не можа да измисли нищо, докато отпиваше от шоколада.

— Простете ми моля, скъпа — каза накрая той — но изглеждате разстроена. Какви неприятности бихте могла да имате?

Беше пожелала да е по-чувствителен. В момента, когато това стана, й се искаше той да не беше забелязал състоянието й.

— Нищо — поклати глава тя.

— Бих бил много облекчен, ако е така, но виждам доказателствата с очите си. Вие сте изключително бледа, ако ми позволите да кажа, а на бузата ви има белег, който кара душата ми да страда. Нямам право да питам, но трябва да го направя. Да не сте се ударила при инцидента с лейтенанта снощи? Възможно ли е Льомоние да е проявил грубост, заради вниманието на губернатора?

— О! — каза тя, а облекчението я заля на вълни. — Вие не знаете.

Лицето му просветна при изуменото й възклицание.

— Не, но бих искал да разбера.

— Но, разбира се — каза тя и продължи, като му разказа за нападението над Рене и нея.

Арман стисна чашата с вино, клатейки глава, като я гледаше.

— Безполезен. Бил съм безполезен за вас. Първо бях твърде далеч, когато тази свиня, офицерът ви нагруби и можех само да гледам. А после това. Копнея да ви защитавам, а не успях, когато сте имали нужда от това.

Съжалението му беше искрено, не фалшиво съчувствие на обикновен познат. Тя докосна ръката му.

— Не се разстройвайте. Съчувствието ви означава за мен повече от помощта ви.

— Наистина ли? Колко сте мила — каза той, хващайки пръстите й и ги поднесе към устните си. — Колко мило!

Той я стискаше малко силно, погледът му показваше, че може да каже нещо повече, ако тя не го предотврати. Тя бързо продължи:

— Много се нуждая от развлеченията ви. Моля ви, не знаете ли някакъв скандален слух, да ми разкажете, или някаква история за тайни похождения, която да ме разсее?

Той прие уловката с благодарност, настани се удобно с чашата вино и разказа как на маскарада един господин, известен с навика си да посипва енфие по вратовръзката си е бил видян да излиза от празна стая за карти с дама, която бършела енфие от деколтето си. После той продължи с лудориите на двама известни женкари, които се опитваха да предизвикат интереса на млада вдовица, наследила не само плантациите в Сент Джон, но и фабрика за индиго и производство на восък за свещи от местните миртови храсти.