Читать «Авантюристката» онлайн - страница 160

Пари. Беше тънка пачка от ценни книжа. Хрущящи и нови, с неголяма стойност поотделно, но всички заедно представляваха солидна сума. Тя ги повъртя насам — натам, изучавайки изгравираното върху тях.

Различни видове пари, повечето от които по-малко ценни от злато с такава стойност, предпазливо се използваха в колонията. Злато и сребро фактически трудно можеше да се намери, а когато го имаше, то обикновено беше напъхвано в чорапи и дюшеци. Но книжните пари най-често бяха омачкани, мръсни, силно нагънати, напоени с миризма на пот. Хрущящите нови пари бяха подозрителни. Много често те се оказваха фалшиви.

Такива бяха и тези, които Сирен държеше в ръцете си. Тя не беше виждала много банкноти в живота си — напоследък по-често разменяше стоки за това, което й е нужно, а преди го получаваше от родителите си. Все пак няколкото безполезни хартийки, които беше виждала й бяха направили впечатление — парите бяха много малко и много скъпи, та човек да си позволи да сгреши с такова нещо повече от един път. На тези банкноти надписите бяха твърде старателно изписани, но не съвсем чисто, а хартията беше твърде дебела. Банкнотите бяха подправени. Можеше да заложи живота си на това.

Беше очаквала нещо по-добро от Рене. Независимо от това как я беше използвал и нещата, които беше сторил, тя все пак си беше представяла, че има нещо силно и възвишено в него. Да открие, че не е така, беше такова разочарование, че се почувства зле. Тя протегна ръката с банкнотите към камината.

После се отказа. Нямаше да получи удовлетворение, ако ги унищожи. Нещо повече — би било глупава постъпка. Това, което държеше в ръка не бяха просто фалшиви пари — те бяха нейният паспорт за свободата. Ако досега беше останало някакво съмнение за това, че може да напусне Рене без последствия, то сега вече го нямаше.

Тя погледна банкнотите, опитвайки се да мисли. Трябва да изпрати съобщение на Гастон, да му каже, че напуска. Трябва да стане и да започне да си събира нещата, да реши какво ще вземе със себе си от скъпите дрехи, каквито имаше. Би било учтиво да се сбогува с Марта — беше се привързала към жената, която правеше всичко по силите си, за да им достави удоволствие. И трябваше да съчини някаква бележка за Рене.

Имаше да се вършат много неща. Но тя не помръдваше.

Седеше, премятайки в ръце банкнотите и се бореше с ужасното желание да заплаче. Каква глупачка е била! Някъде вътре в себе си, несъзнателно, беше таила мечтата, че Рене ще осъзнае колко е сгрешил по отношение на нея, ще открие, че животът му би бил празен без нея като съпруга, като майка на децата му. Глупаво. Глупаво. Глупаво.

Чу се бързо, силно почукване на входната врата. Тя подскочи сепнато, завладяна от паника, която ускори кръвта във вените й. Набута обратно парите в подплатата на сакото и започна да го сгъва. Почукването се повтори. Марта беше в кухнята и не чуваше. Сирен бързо отиде до гардероба и сложи сгънатото сако на един рафт, после затвори вратата. Оправяйки с една ръка косата си, като прибираше паднали от кока кичури под дантелената си шапчица, тя повдигна полите си с другата ръка и бързо отиде в салона.