Читать «Авантюристката» онлайн - страница 159

Рене беше дал на Сирен монети за дреболии, които можеше да си хареса. Досега не й се бе налагало, а и самото портмоне я смущаваше, тъй като беше доказателство за положението й на държанка. Беше й омръзнало да го отказва и тя го прибра в гардероба. Когато надникна там, тя не можа да го намери веднага. Беше набутано в един ъгъл на най-долния рафт. Докато го търсеше, трябваше да премести саката на Рене. Когато докосна едно от тях, се чу леко шумолене. Тя не обърна внимание и отиде при Марта и продавачката.

По-късно споменът за странното шумолене в сакото на Рене се върна и я озадачи. Рене беше спретнат мъж, повече от другите, или поне такова беше нейното впечатление от ограничения й опит с баща й и Бретонови. Той рядко оставяше нещата си разпилени и, въпреки че дрехите, които събличаше бяха грижа на Марта, той винаги ги сгъваше и отделяше. Марта переше и гладеше бельото му, и тъй като той нямаше прислужник — чистеше и лъскаше обувките му. Тя изчеткваше саката и ги гладеше. Никога не се беше налагало Сирен да рови из вещите му. Ако я попитаха, тя би отговорила, че нямат тайни, доколкото неговите ризи, сака и панталони, вратовръзките и шапките бяха подредени спретнато и лесно можеха да се видят, когато се отворят вратите на големия гардероб. Нито пък полиците бяха прекалено натъпкани. Независимо с какво е могъл да се похвали във Франция, тук Рене беше донесъл скромен асортимент от мъжки дрехи — половин дузина сака, толкова или дори по-малко панталони и не повече от три дузини ризи и вратовръзки.

Сирен пристъпи към гардероба в нерешителност, още като дете я бяха учили, че да се наднича в чужди вещи е невъзпитано. Съвсем малко й трябваше, за да пренебрегне тези уроци. Обстоятелствата променят нещата — каза си тя. Това не й помогна да не се чувства виновна и да поглежда през рамо за Марта, докато бъркаше в гардероба, премествайки ризите и вратовръзките. Когато сухото шумолене на хартия се чу отново, тя свали сакото. Бръкна в единия джоб, после в другия. Нищо. Трябва да го беше объркала — помисли си тя и претърси всичките. Те бяха празни.

Тя разтърси сакото, което беше извадила първо. Долови отново сухо шумолене. Опипа предниците.

Хартията беше зашита в подплатата. Сирен остана неподвижна. Колебанието и нерешителността й продължиха само няколко удара на сърцето. Не беше необичайно за пътниците да зашиват ценности в подплатите на дрехи, особено, когато рискуваха да пътуват в далечни и опасни места. Понякога това се оказваше разумна предпазна мярка. Собствената й майка й беше споменавала как е зашила бижутата си в стара кожена дреха на младини, по пътя от Нова Франция и как после се ужасила, като видяла камериерката да използва дрехата за легло на малкото й кученце.

Въпреки това, Рене не й приличаше на човек, който ще прибегне до точно такива мерки. Трябваше да има друго обяснение.

В тази ергенска къща не се забелязваха игли и конци. Сирен потърси нещо, с което да среже шевовете и накрая намери нож за книги. Седнала пред камината в спалнята, тя се зае да пори подплатата. За кратко време направи разрез, колкото да промуши три пръста. Внимателно ги вмъкна под подплатата и напипа малкия свитък книжа. Хвана го и го измъкна.