Читать «Авантюристката» онлайн - страница 158

— Нищо — бързо отговори тя. — За разни неща.

Помисли си, че той отново може да заспи, но грешеше.

Клепачите му се вдигнаха и той зададе въпроса бързо, сякаш се страхуваше, че иначе не би попитал:

— Ако кажех: Ела с мен, върни се с мен във Франция сега, с първия кораб, какво би отговорила.

Сърцето й подскочи. Мускулите на стомаха й се свиха. Тя си помисли за Франция — такава, каквато я беше видяла за последен път — сиво-зелена страна, изпълнена с тълпи и шум, самоувереност и безпокойство, забави и усмивки. Скъпата Франция — светлата, средновековна, славна Франция.

— Не мога — прошепна тя.

— Защо?

Какво можеше да каже? Едва те познавам, а на това, което знам, не мога да се доверя? Не принадлежа повече на Франция — надраснала съм тесните й пътища? По-добре да съм лейди — контрабандистка, необвързана, неограничавана, вместо твоя прелестна глезена любовница? Тук имам любов и нещо като семейство, а там ще завися само от несигурното ти желание?

— Просто не мога. Как можеш да помислиш, че бих го сторила?

Той издаде тих звук, който можеше да е както смях, така и въздишка:

— Не съм го мислил, просто се питах.

Тя рязко извърна глава:

— Значи не ме питаш?

— Има ли значение? — каза той, посягайки да погали гърдите й с нежна ласка, която изпрати тръпка на удоволствие по всичките й нерви, после я притегли към себе си. — Получих отговора и това е достатъчно.

Дали направи грешка? Този въпрос я занимава дълго, след като Рене се беше облякъл и излязъл. Понякога й се струваше, че е глупачка да откаже такава примамлива възможност. Да е избраница на човек с богатство и положение в Париж беше в нейна полза! Би имала градска къща и екипаж последен модел, ще ходи на театър и опера, ще има кръг от приятели в същото положение, дълги часове в компанията на Рене, неговата любов, може би дори деца от него. Или, ако той предпочете да се върне в имението на баща си, може да има къща в провинцията, недалеч оттам, място, където ще може да чете, да шие, да си направи градина, място, където и той ще идва. Такова безделие може за продължи с години, дори цял живот.

Но Рене не беше известен с постоянство в сърдечните връзки. По-скоро обратното.

Тя не би понесла да й бъде платено и да бъде отстранена като неприятна отговорност. Да живее винаги с тази мисъл би я наранило дълбоко, би я направило като многото други жени в такива условия — твърди, подозрителни и алчни.

Защо трябва да с толкова трудно? Защо Рене не е по-обикновен, не е като другите? Или пък тя?

Уличната продавачка дойде следобед — прегърбена старица, увита заради дъжда в старо кадифено наметало, с петна на изтърканите места. Тя предлагаше подправки с креслив, монотонен глас, но усмивката й беше весела и тя лъхаше на свежа земя и билки.

Марта покани жената да влезе, тъй като имаше нужда от малко подправки за пилето, което приготвяше за вечеря. Тя остави старата продавачка да чака на сухо в коридора, докато влезе в салона да се консултира със Сирен. Мосю обикновено й давал достатъчно пари да купува такива дреболии, каза тя, но не беше се сетил да я осигури напоследък. Дали мадмоазел ще има една-две лири?