Читать «Авантюристката» онлайн - страница 14

Не можеше да се каже, че той представлява голяма пречка. Температурата го правеше склонен към сън — събуждаше се само да яде тлъстите яхнии с месо и бульоните, които тя готвеше за всички. Гастон го къпеше и се грижеше за него като по-нататъшно наказание за това, че се бе отлъчил от поста си. И все пак самото присъствие на този мъж ги държеше в напрежение. Не можеше да се изрече и дума, която той да не може да чуе, ако поиска да слуша и тъй като Пиер настояваше завесата да стои дръпната на една страна — почти нямаше действия, които не би могъл да наблюдава. Сирен не беше изненадана, когато сутринта на четвъртия ден Пиер я извика на палубата.

— Колко време този мъж ще остане при нас? Няма ли никой, който да се погрижи за него, място, където да отиде?

На ярката зимна светлина тя забеляза бръчки по обветреното му лице, които не беше забелязала преди. Също и в сините дълбини на очите му личаха сенки на отдавнашна болка, които беше видяла, но никога не беше дръзвала да задава въпроси.

— Не зная, мосю Пиер — отговори му тя, обръщайки се с официалното му име, както той беше предложил, когато за пръв път се срещнаха. — Бих могла да попитам.

Той дръпна от тръстиковата тръбичка на лулата, която държеше.

— Не че ми се сведи да стои, но един ден това трябва да има край.

— Толкова много хора, които идват в колонията си нямат никого, който да се грижи за тях, когато са болни…

— Точно за това е болницата на монахините Урсулини.

В гласа му имаше твърда и настойчива нотка, което накара Сирен да погледне лицето му.

— От какво се страхуваш? Мислиш ли, че този, който се е опитал да го убие може да го е проследил дотук?

— Мисля, че той трябва да бъде сред своите и далече от тебе, скъпа.

Нотката на привързаност, както и предупреждението в гласа му прозвучаха убедително. Сирен сбърчи нос.

— Луд си на тази тема!

— С основание.

— Не мога да видя такова!

— Погледни в огледалото.

Тя поклати глава с усмивка:

— Бедният мосю Пиер! Каква съдба — да се безпокои за нечие чуждо пиленце като кукувиче в гнездото си.

Очите му потъмняха и той отпусна ръка на рамото й.

— Ти не си кукувиче. Кой е казал такова нещо? Гастон?

— Не е нужно някой да го казва, аз го чувствам.

— Недей. Да се грижа за теб е удоволствие. Обещах на майка ти.

Така беше. Майка й, болна не само от морска болест, но и съкрушена от позора на изгнанието на съпруга си, беше умряла в ръцете на Пиер, докато баща й беше навън, пиян до буйство, празнувайки благополучното пристигане в колонията.

Сирен никога не можа да разбере как е станало така, че баща й е бил прогонен в Луизиана, но знаеше, че благодарение на влиянието на семейството на майка й това го е спасило от отиването в затвор за дългове. Тя добре помнеше караниците за това, дали тя и майка й трябва да придружат баща й в Новия свят. Дядото на Сирен — търговец, натрупал състояние от търговия с кожи в Ню Франс и оттеглил се с него на средна възраст в Хавър, беше поискал дъщеря му да изостави съпруга си и да го остави да замине сам. Трудностите на тази сурова земя бяха убили жена му — той нямаше да понесе мисълта, че дъщеря му ще се върне при тези опасности, когато най-после си мислеше, че тя е на сигурно място във Франция. Майката на Сирен беше непреклонна, тя нямаше да остави съпруга си да отиде в изгнание сам. Това беше решение, което струваше много. Те всички бяха изселени.