Читать «Авантюристката» онлайн - страница 157

И все пак всеки от тях беше пленен от собственото си възхитително удоволствие, разделени, макар и съединени. Те бяха свалили маските си в края на маскарада и ги бяха захвърлили, но скрито в себе си продължаваха да ги носят.

17.

Когато Сирен се събуди, утринната светлина все още беше неясна, помрачена от сивите облаци и продължаващият дъжд. Тя полежа, чувствайки дълбокото и равно дишане на Рене до себе си, топлотата на тялото му до нейното. Но в мислите й нямаше покой. Събитията о миналата вечер бяха оставили тревожно чувство у нея. Не беше само защото тя и Рене бяха нападнати — имаше още нещо, което се въртеше в главата й. То се беше прокраднало от съня й — нещо трескаво и блуждаещо — видение без същност.

Внезапно разбра.

Гастон.

Не съществуваше никой друг, който толкова да иска да унищожи Рене, никой, който да желае повече да я отнеме от него! Връщането на Гастон в града съвсем точно съвпадаше с нападението и беше трудно да се повярва, че това съвпадение е случайно. Мъжът, който се беше опитал да я отвлече, беше с маска. През повечето време той стоеше зад нея, извън полезрението й. Възможно ли да е бил Гастон? Не искаше да мисли, че е така, но подозренията оставаха.

Другите двама тя беше видяла много добре. Те със сигурност не бяха Пиер и Жан.

Не мислеше, че двамата по-възрастни Бретон ще паднат до това, да извършат такова нападение, което трябваше физически да нарани Рене, ако не и да завърши със смърт. От друга страна, Гастон беше млад и буен. Той можеше да приеме гостоприемството на Рене, да се смее и разговаря с великодушния вид на човек, който е загубил играта, но й се струваше, че той още таи недоволство от загубите, които бяха понесли заради измамата на Рене. И заради Сирен. Не беше невъзможно да се допусне, че той е замислил такова отмъщение, независимо колко подло беше то. Възможността да я освободи беше достатъчно извинение. И все пак — така ли беше? От гледна точка на Гастон тя не беше повече обвързана. След толкова много дни Рене не можеше да отиде при губернатора и да промени версията си, без да изглежда наивник или безскрупулен измамник. Той можеше да нехае за първото, но би трябвало да го спре. Колкото до второто, губернаторът беше оказал такъв прием на Сирен, че можеше да не повярва на Рене и без да го изслуша, да заеме нейна страна с единствената цел да я освободи. Особено, ако й позволят да поговори с Вудрьой и да му обясни.

Истината беше, че Сирен беше забелязала тази слабост в контрола на Рене върху нея дълго преди това. Би могла да я усили. Можеше да настоява да я пусне да си отиде, вместо да се отпусне, наслаждавайки се на светския живот, да се радва на новите си скъпи придобивки, въпреки че отказваше да ги приеме, да се опива от неговата страст, въпреки че я презираше. Кога беше станала толкова бездейна? Откога бе започнала да пренебрегва факта кой и какъв е той и какво й беше сторил?

— За какво мислиш?

Сирен рязко извърна глава. Рене беше буден. Той я гледаше със сенки в очите, отпуснат на една страна, с глава върху сгънатата си ръка.