Читать «Авантюристката» онлайн - страница 156

В това той също беше различен. Докосването му винаги е било галещо, но сега имаше по-голяма нежност в него, изключително продължителна ласка, която тя разбираше, че е само заради нараняванията й. Тя беше увличаща, омайваща — беше му благодарна за това и потърси най-хубавото, което можеше, в отговор.

Това стана част от тях и от тази нощ подхранваше, усилваше желанието и страстта им. Те го потърсиха в хиляди леки целувки и ласки, напрегнати, с разтуптени сърца и плътно затворени очи, отдавайки се на разкоша, на най-чисто усещане.

Тя усети шума на кръвта във вените си, бързото й горещо преминаване, което излъчваше жар в кожата, така че съблече нощницата си и я остави да изтече от пръстите й през ръба на леглото на пода. Чаршафът под нея беше гладък и хладен, колосан и свеж. Над главите им тропаше дъждът, успокоителен звук, който се смесваше с шума от бързото й дишане. Огънят тихо пукаше, изпращайки подскачащите си жълто-оранжеви рисунки по стените и правеше тъмнината в ъглите на стаята да изглежда още по-дълбока, превръщаше единствената горяща свещ в запалена звезда.

Постепенно съзнанието й се отпусна. Твърдостта на тялото му беше приятна и възбуждаща. Тя я изучаваше с безсрамно удивление, разтваряйки пръсти в меките косми на гърдите му, нежно прокарвайки нокти по плоския му корем, триейки длани в твърдите му бедра, правеше кръгови движения, опитваше с чувствителни пръсти невероятно гладката му и пружинираща дължина. Той я окуражаваше, възбуждаше я като на свой ред прокарваше влажния си език по вдлъбнатините и нежните възвишения на тялото й, довеждайки я с умение и съвършена нежност до готовност.

Тя прокара нокти по твърдите мускули на широкия му гръб. Те потрепваха под допира й и изпращаха тръпка през него, което показваше сдържаността, която си е наложил. Разбирането на това я изпълни с безгранична любяща радост, която подхранваше собственото й разтапящо и влажно освобождение. Тя въздъхна, притискайки се към него, после извика, когато той сграбчи тялото й за кръста, плъзвайки ръката си по хълбока и я придърпа към неподдаващата твърдост на тялото си. Тя разтвори бедра, прие го в себе си, подпомагайки неговото дълбоко, уверено навлизане.

Той изговори името й като дрезгава молба, когато се издигна над нея. Тя се движеше под него, приканваше го по-дълбоко, трепереща от необходимостта да усети силата му. Той й я даде, като отпусна потапящите се движения на тялото си без ограничения, в стремглаво препускане към удовлетворението. Прие го в себе си, обкръжи го, отдавайки, повдигайки се да го посрещне, завладяна от красотата и силата на най-първичната част от живота и неконтролируема радост. Телата им се преплетоха, все по-близо и по-близо; зажаднели, те заедно стигнаха до конвулсивния миг на избухването на непоносима красота.