Читать «Авантюристката» онлайн - страница 155

Той беше бърз. Докато тя се изсуши, облече си нощницата и изчетка буйната си коса, той беше свършил. Дойде при нея пред огъня. Взе четката от ръката й и я остави. После стисна пръстите си в затоплената от огъня завеса на къдрите й, увивайки ръцете си в копринените кичури, за да я придърпа към себе си.

— Милата, смела Сирен. Заслужаваш повече и дваж проклет глупак ще съм, ако те оставя да си отидеш.

Той взе лицето й в длани, обгради го с косата й и го изучава за минута, преди да бръсне леко с устни наранената й буза. Целуна веждите и клепачите, издатината на брадичката и нежните ъгълчета на устата, преди да сложи устни върху нейните. Движенията му бяха нежни, извънредно внимателни, когато вкуси сладкия й аромат.

Тя знаеше, че трябва да му се съпротивлява, да отрече собственичеството му, но беше прекалено късно да опитва. Той не беше възнамерявал да я нарани, беше казал — това също беше напразно. Все пак по някакъв особен начин, тя можеше да оздравее от същите неща, които й бяха нанесли най-голяма вреда, от възхитителната нежност на целувката му и обгръщащата я прегръдка на ръцете му. Да опита това не беше разумен курс на поведение, но беше привлекателен. Тя беше принудена да го направи не само от докосването му, но и от някаква неясна промяна, която беше настъпила с тях. Той беше различен. Тя можеше да го почувства, дори и да не разбираше причината, дори самият той да не можеше да го осъзнае.

Тя вдигна ръце и ги плъзна по твърдите мускули на гърдите му и около врата, свивайки пръсти в прекрасната мекота на косата му. Устните й бяха отстъпчиви под неговите, меки, отдаващи, нагорещени от желанието, което нарастваше в нея. Тя тихо въздъхна и се приближи до него, така че извивките на тялото й прилегнаха до неговите в първично и съвършено съединение.

След миг той вдигна глава с дълбока въздишка. Очите му бяха сребърни от желание, когато срещна широко отворените й очи, а гласът му вибрираше дълбоко в гърдите, когато заговори:

— Не е честно да си толкова съвършена и всичко добро и красиво да е дотолкова част от теб.

— Не съм — каза тя като с мъка поклати глава. — Не.

През устните му премина усмивка:

— Не? Може би си права. В теб има особена магическа сила, която крадешком се е промъкнала в кръвта ми и е направила заклинание, така че да мисля само за теб, да мечтая за теб, да копнея за теб, докато си мисля, че ще полудея. Не трябваше да бъде по този начин.

Тя потърси лицето му. Видя в твърдите му черти желание и нещо като респект, примесен със съжаление. Със стегнат глас, почти шепот, тя каза:

— Как трябваше да бъде?

— Кой може да каже? Вероятно така е било предвидено, след всичко, това е трябвало… сигурно… да стане.

Той наведе устни отново, отпускайки косата й и се наведе да я вдигне на ръце. Сирен почувства бързото завъртане, когато той се насочи към леглото. Част от нея я караше да поиска той да обясни това, което беше казал, но имаше една също толкова пламенна част, която не искаше да знае, страхуваше се да узнае. Със силно стиснати очи, тя отстрани съмненията и страховете, отпускайки се в препускащото удоволствие на този миг.