Читать «Авантюристката» онлайн - страница 152

— Аз трябваше само да ви светя, това е всичко! Всичко!

— Знаем, нали ти платихме. Какво говориш?

— Другият мъж също ми плати. Този с пистолета. Каза, че трябва да ви осветя пътя, дори ако не искате да ми платите. Не знаех какво възнамерява да прави. Не знаех!

— Познаваш ли го? — попита Сирен.

Уличните момчета често знаеха неподозирани неща.

— Не, мадмоазел. Беше тъмно и той беше с маска.

До нея Рене бръкна в портфейла си и примижавайки от кръвта, която още се стичаше в окото му, измъкна една монета. Той я хвърли на момчето.

— Вярваме ти. Вземи си фенера и си отивай.

Момчето не се поколеба. То улови въртящата се монета и взе фенера, после си плю на петите, като че ли го гонеха демони. На Сирен й се искаше да направи същото. Гордостта и достойнството, и упоритото нежелание да позволи мъжът с маската да я накара да бяга я спряха. Това, и ръката на Рене под нейната, увеличиха смелостта и силата й.

Не подозираха колко кръв и кал има по тях, докато Марта не отвори вратата на къщата и те видяха ужаса на тъмнокафявото й лице. Възклицания и въпроси изместиха уплахата й и тя с треперещи ръце свали наметалата им. Настани ги пред камината и събу обувките им, после побърза да отиде в кухнята, където сложи да се топли вода за баня. Приготви им и напитка с ром, която настоя да изпият.

Дали от силата на рома или от това, че се стопли, треперенето на Сирен се поуспокои. Разцепеното слепоочие на Рене вече не кървеше. Когато Марта донесе превръзки и купа с топла вода, Сирен стана и отиде до нея.

— Позволи на мен — каза тя и взе парчето плат. — Ние те изплашихме, защо не изпиеш и ти една чаша?

— Мадмоазел е дама, която разбира — каза жената, освобождавайки мястото с очевидно облекчение.

— Няма нужда никоя от вас да ме глези — каза Рене, посягайки към марлята. — Мога да се справя и сам.

Сирен го отстрани.

— Ще го разкървавиш пак. Облегни се назад и стой мирно.

В очите на Рене проблесна весела искра при строгия й тон. Той се бе грижил за себе си с години, превързвайки много по-лоши порязвания и рани с набързо приготвени превръзки. Но не беше неприятно да се грижат за него, би могъл да се наслаждава на това. Той направи както му каза Сирен, скръствайки ръце на гърдите си в пълно послушание.

Сирен го погледна подозрително, но погледът в очите му беше ясен, търпелив, независимо от леката усмивка в ъгълчетата на устата му. За миг треперенето се върна в пръстите й и тя се почувства неловко, непоносимо непохватна. Оттегли погледа си от неговия, съсредоточавайки се свирепо върху това, което вършеше и постепенно ловкостта на движенията и самообладанието й се възвърнаха!

Беше изгубил доста кръв, но раната не изглеждаше опасна. Сирен изми областта около нея, изчиствайки и ручейчетата кръв засъхнала в косата му. По липса на всякакви лекарства, които майка й беше използвала навремето, когато тя се наранеше, Сирен го превърза с ивица плат от стар чаршаф.

Враждебността, която бе почувствала към Рене по-рано тази вечер беше изчезнала, откри тя, прогонена както от споделеното преживяване, така и от добрия край. На нейно място се бе появило нещо като уморена загриженост и чувство на пристягане, от което почувства болка в гърдите.