Читать «Авантюристката» онлайн - страница 150

Рене хвърли на момчето монета. То светна в усмивка и тръгна по улицата пред носилката. Скоро Правителственият дом остана зад тях. Заобикаляше ги тъмната, влажна нощ, осветявана само от танцуващата жълта светлина на фенера.

Дъждът удряше по малкия, квадратен покрив на носилката. Кожените завески се бяха издули навътре, пропускайки леката мъгла. От време на време някой от носачите се подхлъзваше и затъваше до глезени в калта, карайки стола да се накланя, преди да успее да го изправи. Сирен стъпи здраво на крака и се хвана за дръжката, която висеше на тавана, но при един особено силен тласък, тя протегна ръка навън да се хване и нарани ръката си на рамката на прозореца.

Разтъркваше ударената си ръка, когато чу вик. Следващото, което усети, беше удар. Плъзна се първо напред, после назад, когато столът беше хвърлен на земята. Тя уплашено извика. Столът се наклони, залюля си и се изправи. Тя отвори вратата.

— Какво има? Какво става?

Назад, в посоката, откъдето бяха дошли, се чу тропане и шляпане на бягащи крака. Сирен рязко обърна глава натам, точно навреме, за да види един от носачите да бяга с наведена глава и движещи се ръце. Момчето с фенера беше изчезнало, но фенерът му стоеше в калта. Чу се свистене от изваждане на шпага. Тя се обърна.

В неясната светлина можеше да се види Рене с шпага в ръка и края на дългата му пелерина омотан около китката, да задържа двама мъже. Те бяха груби на вид, с белязани лица, което говореше за задни улици и скрити дела. Единият държеше нож и пореше с него въздуха, така че слабата светлина от фенера проблясваше и мигаше по острието му. Другият носеше тежка палка, която размахваше, дишайки тежко през устата и облизвайки устните си с влажния си, дебел език.

Какво можеше да се направи? Възможностите преминаваха през мозъка на Сирен като призраци, но всяка от тях изглеждаше по-неспособна да помогне от предишните. Никога в живота си не се беше чувствала толкова безполезна. Мечтаеше за ножа си, който бе оставила вкъщи. Излезе от носилката на улицата, копринените й обувки потънаха в калта и водата ги изпълни.

Зад нея се чу тих звук. Преди да успее да се обърне, преди да може да се придвижи в гъстата кал, една твърда ръка я хвана през гърлото. Тя нададе глух вик и пръстите я стиснаха още по-силно. Беше придърпана назад към едра мъжка фигура, после я принудиха стъпка по стъпка да се придвижи към алеята между двете най-близки къщи. Силната миризма на дим, мазна кожа, евтин алкохол и мръсни дрехи притисна сетивата й.

Сирен се опита да се извие, да удари назад с лакът. Ръката притисна гърлото й, прекъсвайки достъпа на въздух. Тя се закашля задъхано, а зад очите й като червена мъгла се надигна болка. Усети, че е полувдигната, краката й се влачеха в калта. Смътно можа да забележи, че Рене хвърля бърз поглед през рамо в нейна посока. Той промърмори проклятие и удвои усилията си, а острието на шпагата му свистеше във въздуха.