Читать «Авантюристката» онлайн - страница 148

Маркиз де Вудрьой погледна към жена си:

— Мадмоазел Сирен преживя шок. Сплетните са били винаги естествено занимание за човешките животни, така че няма защо да пренебрегваме загрижеността си за дамата заради тях.

— Моля ви — каза Сирен. — Аз съм съвсем добре.

Губернаторът оттегли подкрепата си, макар и без бързане. Рене зае мястото му. Той каза спокойно:

— Музиката започва. Дали бихме могли да отидем на дансинга?

— Както желаете — отговори тихо тя.

— Отлична идея — просъска мадам Вудрьой, а пронизващият й поглед премина от Сирен към съпруга й. — Ръката ви за този менует, Вудрьой?

— Както обичате, скъпа.

Губернаторът се поклони със скован гръб на дамата си. Рене ги последва. Танцуващите се преместиха да им сторят място. Те се присъединиха към величествения марш на двойките, които се покланяха, навеждаха, завъртаха, развявайки фусти и поли, с леко плъзгащи се крака по полирания под. Светлината на свещите блестеше в коприната и кадифето, тафтата и сатена, отразяваше блясъка на перлите и извираше от дълбините на многоцветни скъпоценни камъни. Минаваше по ръба на маските и спираше върху анонимни чувствени усмивки под дегизировката. Това беше Правителственият дом и все пак над тях витаеше смътен дъх на разпуснатост, напомняш за древните вакханалии.

Сирен, увлечена в танца, с ъгълчето на окото си съзря Гастон в отдалечения край на залата, кавалерстваш на мадам Прадел. Жената го гледаше като някакъв изключително апетитен сладкиш, докато младият Бретон изглеждаше заинтригуван, но и предпазлив. Рене долови ироничната й усмивка, когато се върна на мястото си и започнаха да се движат напред.

— Беше ли необходимо — каза той с предизвикателен тон — да се създава публичен смут точно сега?

Това даде възможност на Сирен да се освободи от гнева си и раздразнението, не само от нахалството на лейтенанта, но и от неоправданото обвинение на мадам Вудрьой. Тя кипна при язвителния му коментар.

— Защо не? — попита тя. — Няма нищо, което да обичам повече от това да слагат лапите си върху ми и да се борят за мен като за някоя проститутка. Освен, ако не броим обвинението на една ревнивка, че съм мръсница.

— Можеше да си стоиш мирно, без да предизвикваш неприятности.

— Наистина ли? Трябва ли да разбирам, че мислиш, че аз съм предизвикала лейтенанта да си ме спомни? Може би си на мнение, че съм парадирала пред него?

Това, което Рене мислеше, беше, че тя е твърде красива, твърде запомняща се. Раздразнението беше предизвикано от неприятното безпокойство за нея, което го накара да я последва. Много по-удобно щеше да е за него да е по-тиха и по-покорна. Но тогава нямаше да е Сирен.

— Е? — попита тя.

— Ясно ми е, че не си направила нещо, за да провокираш лейтенанта.

— Което означава какво? Че не трябваше да нося косата си пусната? Че не трябваше да съм благодарна на губернатора, че ме спаси? Може би мислиш, че най-добре щях да направя, ако бях отишла с лейтенанта, където пожелае и бях му позволила да направи каквото иска? Това щеше да оправи всичко и без излишен шум!

Той обезпокоено се огледа около тях.