Читать «Авантюристката» онлайн - страница 146

До нея Гастон прекъсна болезнените й мисли с рязък шепот:

— Кой е човекът, който идва?

Тя вдигна поглед. Към тях се приближаваше мъж в костюм на римски генерал, състоящ се тога и ризница и съвсем неподходящ панталон. Той беше набит и се придвижваше бързо. Дръпна маската си, така че неприятното изражение на лицето му изпъкна в контраст с празните лица на заобикалящите ги. Ужас я връхлетя.

— Мили боже — изстена тихо тя.

— Какво има?

— Офицерът от склада.

— Кой?

Гастон не беше там, когато офицерът я беше хванал и я беше съборил на земята, притискайки я при залавянето. Рене я беше спасил. Гастон не знаеше, нито имаше време да му обяснява. Лейтенантът спря между тях с ръце на кръста.

— Виждал съм тази коса и преди — произнесе той с насмешка на влажната си уста, изучавайки косата, паднала като завеса върху гърба на Сирен. — Държал съм я. И бих желал да направя същото сега, или да си поговорим хубавичко с губернатора за вас и приятеля ви, който прилича съвсем на крадец и контрабандист. Какво ще кажете, красавице? Ще играете или ще плащате?

16.

Лейтенантът беше толкова сигурен в себе си! В жестоко самодоволство мислеше, че владее положението, вярваше, че може да я уплаши, за да му се подчини. Страхът беше само част от чувството, което се надигна у Сирен, но по-силен бе гневът, че е заплашена за втори път. Тя беше благодарна на маската, която скриваше и емоциите й, когато погледна офицера в смешния му костюм с високо вдигната глава и изправени рамене.

— Не мисля, мосю — произнесе тя мъртвешки студено, — че ви познавам.

Щеше да се обърне обратно към Гастон, който гледаше неразбиращо, но лейтенантът я сграбчи за ръката.

— Познавате ме, и ще ме опознаете и по-добре. Не се дръжте отвисоко или ще ви науча още тук.

Сирен изтръгна ръката си от него с тежка въздишка.

— Забравяте се! Предполагам, че грешите, мосю, грешка, която може да стане опасна, ако упорствате.

Той грубо я хвана за лакътя, лишавайки я от равновесие, така че тя залитна към него.

— Ще упорствам, разбрахте ли? Ще видим каква грешка е и кой я е направил.

Гастон пристъпи напред, разтърсвайки другия мъж.

— Остави я, куче такова!

— Стой настрана. — Лейтенантът хвърли думите към Гастон с нарастваща злоба. — Стой там или ще отидеш на стълба, преди да си се усетил.

— Голям сте на заплахи — подхвърли Гастон. — Да излезем навън и да видим какво още можете.

— Не, Гастон — извика Сирен.

— Предупредих те, петленце!

— Имате ли — чу се тихо ръмжене зад тях, — предупреждение и за мен?

Сирен почувства как офицерът застина. Хватката му на лакътя й се стегна. Последва бързо движение, твърде бързо, за да може да се проследи — внезапен остър удар — и хватката на лейтенанта беше разбита. Нечия силна ръка изтръгна Сирен. Тази ръка принадлежеше на губернатор Вудрой.

Тя беше неизразимо доволна от вмешателството, но в същото време смутена от него и хвърлена в парализираш ужас, че причината за него може да бъда разкрита.