Читать «Авантюристката» онлайн - страница 146
Дженифър Блейк
До нея Гастон прекъсна болезнените й мисли с рязък шепот:
— Кой е човекът, който идва?
Тя вдигна поглед. Към тях се приближаваше мъж в костюм на римски генерал, състоящ се тога и ризница и съвсем неподходящ панталон. Той беше набит и се придвижваше бързо. Дръпна маската си, така че неприятното изражение на лицето му изпъкна в контраст с празните лица на заобикалящите ги. Ужас я връхлетя.
— Мили боже — изстена тихо тя.
— Какво има?
— Офицерът от склада.
— Кой?
Гастон не беше там, когато офицерът я беше хванал и я беше съборил на земята, притискайки я при залавянето. Рене я беше спасил. Гастон не знаеше, нито имаше време да му обяснява. Лейтенантът спря между тях с ръце на кръста.
— Виждал съм тази коса и преди — произнесе той с насмешка на влажната си уста, изучавайки косата, паднала като завеса върху гърба на Сирен. — Държал съм я. И бих желал да направя същото сега, или да си поговорим хубавичко с губернатора за вас и приятеля ви, който прилича съвсем на крадец и контрабандист. Какво ще кажете, красавице? Ще играете или ще плащате?
16.
Лейтенантът беше толкова сигурен в себе си! В жестоко самодоволство мислеше, че владее положението, вярваше, че може да я уплаши, за да му се подчини. Страхът беше само част от чувството, което се надигна у Сирен, но по-силен бе гневът, че е заплашена за втори път. Тя беше благодарна на маската, която скриваше и емоциите й, когато погледна офицера в смешния му костюм с високо вдигната глава и изправени рамене.
— Не мисля, мосю — произнесе тя мъртвешки студено, — че ви познавам.
Щеше да се обърне обратно към Гастон, който гледаше неразбиращо, но лейтенантът я сграбчи за ръката.
— Познавате ме, и ще ме опознаете и по-добре. Не се дръжте отвисоко или ще ви науча още тук.
Сирен изтръгна ръката си от него с тежка въздишка.
— Забравяте се! Предполагам, че грешите, мосю, грешка, която може да стане опасна, ако упорствате.
Той грубо я хвана за лакътя, лишавайки я от равновесие, така че тя залитна към него.
— Ще упорствам, разбрахте ли? Ще видим каква грешка е и кой я е направил.
Гастон пристъпи напред, разтърсвайки другия мъж.
— Остави я, куче такова!
— Стой настрана. — Лейтенантът хвърли думите към Гастон с нарастваща злоба. — Стой там или ще отидеш на стълба, преди да си се усетил.
— Голям сте на заплахи — подхвърли Гастон. — Да излезем навън и да видим какво още можете.
— Не, Гастон — извика Сирен.
— Предупредих те, петленце!
— Имате ли — чу се тихо ръмжене зад тях, — предупреждение и за мен?
Сирен почувства как офицерът застина. Хватката му на лакътя й се стегна. Последва бързо движение, твърде бързо, за да може да се проследи — внезапен остър удар — и хватката на лейтенанта беше разбита. Нечия силна ръка изтръгна Сирен. Тази ръка принадлежеше на губернатор Вудрой.
Тя беше неизразимо доволна от вмешателството, но в същото време смутена от него и хвърлена в парализираш ужас, че причината за него може да бъда разкрита.