Читать «Авантюристката» онлайн - страница 147

Лейтенантът изглеждаше също толкова зашеметен. Той преглътна и започна за заеква:

— Аз… моля да ме извините, Ваше Височество. Не знаех… че… нямах представа.

— Какво не сте знаел? — попита губернаторът със студен глас.

— Нищо! Съвсем нищо. — Лейтенантът беше бял като брашно, а гласът му квакаше. — Моля, простете, простете ми. Трябва да съм объркал дамата с друга.

— Сигурен съм, че е така. Вярвам, че повече няма да направите такава грешка.

— Не, сигурно не. Не.

Маркизът направи кратък жест.

— Да забравим за това. Можете да ни оставите.

Лейтенантът бързо се подчини на заповедта. Сирен направи опит да се измъкне от губернатора, но усети, че я държат здраво. Тя навлажни устните си и вдигна поглед да срещне неговия.

— Дойдохте съвсем навреме, сър. Много мило от Ваша страна да ме спасите. Не мога да изразя колко съм ви благодарна.

Зад тях се чуха леки стъпки и Рене каза:

— Можете да добавите моята благодарност към тази на Сирен. Видях объркването от другия край на салона, но не можах да дойда навреме.

По лицето на губернатора се мярна лек израз на неудоволствие и той въздъхна:

— Трябваше да знам, че ще сте наблизо, Льомоние. Предполагам, че сега трябва да ви оставя мадмоазел Сирен за успокояване.

Рене наведе тъмната си глава в поклон:

— Така бих предпочел, Ваше Височество.

— И аз така си помислих.

Една жена, която очевидно беше последвала Рене, се присъедини към тях с тихо шумолене на фустата си от тафта. Това е мадам Прадел, помисли Сирен, като погледна големия й бюст, разкрит от етруския костюм, който се състоеше от обемиста пола, меден корсет, пристягаш кръста й до удивително малки размери и практически не съществуваща горна част.

— Скъпи Рене, — каза дамата — трябва да имате повече респект към правата на управляващия ни повелител да се притичва на помощ в нещастие и да предлага успокоение.

— Нашият повелител, мадам — каза строго губернаторът, — е Луи на Франция.

— Той е — каза тя с престорена изненада. — Забравям, но тогава съм сигурна, че мадмоазел Сирен е изложена на същата опасност.

— Съвсем не — каза Сирен, усещайки убождането на сарказма, ако не и причината, макар, че ако човек се замисли, не беше трудно да открие причината. Мадам Прадел, която беше успяла да отвлече вниманието на Рене от маркизата, не беше доволна, то да се отклони от нея. Но тя нямаше време да страда, тъй като групата се разрасна, когато дойде игуменката с покривало и молитвеник, който се удряше в коленете й при бързата походка.

Жената на губернатора изрече строго:

— Какво означава тази публична проява? Ще трябва да пуснете мадмоазел Нолте, Вудрьой, преди да се развържат езиците.

От погледа, който Сирен получи от жената на губернатора, я побиха тръпки. Но по-смущаващ от него беше напрегнатият вид на мъжа, който се разхождаше по края на кръга. Облечен в тъмнокафяви дрехи като монах с качулка, която стоеше като яка около мършавия му врат и без маска, която да скрива цинично злобния му поглед, там стоеше лакеят на мадам Вудрьой — Туше.