Читать «Авантюристката» онлайн - страница 13

Рене обърна глава към прага. Наблюдаваше я как остави купичката и взе една възглавница, която пъхна зад главата и раменете му да го поддържа. Когато тя загреба пълна лъжица от горещата течност и я поднесе към него, той погледна лъжицата, после нея и отвори уста.

Не бяха го хранили с лъжичка, откакто беше петгодишен, болен от шарка. Беше необичайно усещане, но не неприемливо. Чувстваше, че трябва да протестира, но нямаше сили. Имаше нещо в тази жена, което го безпокоеше. Тя не носеше бонето, което обикновено покриваше косите на жените през деня, а това беше признак на лек морал. Въпреки, че сега бе облякла раирано елече над блузата, той като че ли си я спомняше без него — мержелееше му се розовият блясък на зърната на гърдите й през плата. Тя беше с него тук, в тази каюта сама, когато той беше гол под завивките, както майка го е родила и си стоеше така, като че ли го правеше всеки ден в живота си. Да не би пък да беше някаква проститутка?

И все пак нямаше и най-малка следа от грим по гладкото й овално лице, а кожата й имаше здрав блясък, който говореше за добра храна и дълъг, ненарушаван от нищо сън. Погледът й, който срещна неговия, беше лишен от кокетство, а свежият й дъх напомняше повече на милосърдна сестра.

Нямаше, обаче, нищо монашеско в нея. В чертите й по-скоро се долавяше нещо от ангел на Ботичели, както и в златистите къдрици край бузите, изскочили от сплетената й коса. Рене прекъсна мислите си сепнат. Обикновено не се отдаваше на такива сантиментални фантазии. Сигурно е загубил повече кръв, отколкото си мислеше. Независимо от всичко, той беше достатъчно в съзнание, за да схване, че жената до него е необикновена.

Понякога беше трудно да определиш каква е жената от Луизиана. Повечето се придържаха към една възприета линия на поведение, но от време на време се намираха и такива, които дръзваха да бъдат независими. Това идваше от относителната им рядкост — нямаше достатъчно представителки на пола, за да задоволят търсенето, което водеше до по-висока стойност на съществуващите. Тъй като мъжете бяха готови да пренебрегнат всичко, за да задоволят желанието си, приличието беше докарано до краен предел. По-добре беше да действа внимателно.

Той изчака, докато супата свърши и тя се накани да става. С тих несигурен глас попита:

— Коя сте вие?

Сирен добре разбра проницателния му поглед и усети как бузите й пламват. Тя му каза пълното си име, посягайки да попие капчица от бульона върху гърдите му, преди да срещне отново любопитните му очи.

Той я изгледа продължително с неопределено изражение. Най-после спусна клепачи и издаде тих звук, който можеше да бъде както смях, така и въздишка.

— Мадмоазел Нолте, разбира се — прошепна. — Кой друг?

В продължение на две денонощия от раната на Рене Льомоние изтичаше кръв и лимфа и през това време изглеждаше опасно да бъде преместен. На третия ден Сирен започна да се пита дали нямаше да се чувства по-удобно в собствената си квартира, отколкото върху твърдата постелка. Със сигурност за нея щеше да е по-удобно, ако си отидеше — стаята отново щеше да си е само за нея и нямаше защо да внимава толкова да не го събуди, когато си ляга, или когато се облича сутрин.