Читать «Авантюристката» онлайн - страница 136

— Това ли е твоят начин да кажеш, че трябва да приема предложението, ако ми бъде направено?

— По никакъв начин. Аз просто… посочвах, че той е подходящ.

Рене много добре разбираше какво прави — удовлетворяваше собствената си ревност. Беше нещо обикновено, както каза Сирен, омъжените и поддържаните от друг мъж жени да имат обожатели — мъже, които им се възхищаваха отдалеч и намираха в забранения обект на любовта си отдушник за потиснати страсти.

— Разбирам — каза Сирен. — Да, предполагам, че е подходящ. — Това, което тя също разбираше, беше, че независимо дали той искаше да признае или не, й казваше, че може да се огледа около себе си, че връзката й с него няма да бъде постоянна.

— Какво ти говореше Арман в момента, когато влизах? — попита Рене.

— Нищо важно.

— Трудно ми е да повярвам. Има дързък език, но още не е научил да контролира изчервяването си.

Сирен, застанала с ръка на облегалката на канапето не можа да не се засмее леко — Арман наистина беше станал тъмночервен.

— Не беше нищо неприлично. Говорехме просто за брат ти.

— Моят брат? — тонът на Рене беше остър.

— Не знаех за смъртта му, съжалявам.

— Той не е мъртъв.

Думите бяха студени, липсата на изразителност беше по-смущаваща, отколкото ако беше извикал.

— Но аз разбрах…

— Той се застреля, но не умря. Разстрои съзнанието си — тялото му живее и диша, яде, спи и расте и когато баща ми умре, брат ми ще носи титлите и честта на най-първороден син.

Рене я наблюдаваше отблизо, но нямаше никаква друга реакция на хубавото й лице, освен жалост и смущение. Това бяха безполезни чувства. Знаеше го, защото беше изразходил много от тях.

— Титлите и честта, които щяха да са за теб, ако беше умрял? — произнесе тя колебливо.

Той направи бърз жест на отвращение.

— Не. Никога. Нямам нужда от тези неща.

15.

Губернаторът Вудрьой не забрави за любителския театър, за който беше споменал пред Сирен, когато се срещнаха за пръв път. Пиесата, която щяха да представят беше комедия от Мариво, съкратена версия на неговата „Le Jeu de lamour et du hasard“, или „Игра на любов и късмет“. До деня преди Великите пости имаше време, но не трябваше да се отлагат репетициите.

Историята разказваше за джентълмен и дама, обещани един на друг, без да са се виждали. И двамата се съмняват, че ще си подхождат и решават да видят другия, без да разкриват себе си. Те сменят местата си с техните прислужници за първата среща. Лудо се влюбват един в друг. Камериерката на дамата и прислужникът на джентълмена също са влюбени един в друг. Четирима души се оказват заплетени в интрига, двама от тях си мислят, че са влюбени в човек с по-ниско положение, а двама — в човек, който стои над тях. Това беше предизвикателна пиеса, хуморът произтичаше от непривичните за героите роли и от острия диалог.

Сирен, която играеше дамата, с губернатора в ролята на джентълмена, не беше сигурна, че е подходяща, въпреки, че маркизът настояваше, че тя притежава точно тази комбинация от независимост и фееричност, която беше необходима. Рене играеше ролята на прислужника, докато камериерката беше мадам Прадел, а мадам Вудрьой не можа да бъде убедена да участва.