Читать «Авантюристката» онлайн - страница 135

Арман млъкна, когато се чуха стъпки по стълбите и на прага се появи Рене. Усмихвайки се, готов да приветства домакина, той продължи гладко:

— Но ние всички сме изгнаници по един или друг начин.

— Арман, радвам се да ви видя отново — каза Рене с ирония в тона, загатваща за честите посещения на младия човек.

Арман, за да не бъде надминат във вежливостта, направи лек поклон:

— Разбирам, че злоупотребявам, но мадмоазел Сирен е такова рядко създание — жена с физически чар и ум. Човек трябва да търси вдъхновение за литературните си усилия все пак, и колко е освежаващо да намеря тук истинска оценка.

— О — каза Рене приветливо — вие сте й донесъл ново стихотворение. Може ли да го видя?

Той вдигна листа, който лежеше на канапето до Сирен и зачете внимателно, премествайки се с гръб към огъня.

Арман изглеждаше притеснен, въпреки че се опитваше да се покаже безгрижен.

— Това е още едно от бедните ми усилия, страхувам се, което не представлява нищо в сравнение с това, което заслужава мадмоазел Сирен. Сигурен съм, че вие сте написал много, които са далеч по-добри.

— Едно-две. Човек едва ли може да избяга от това — така се е побъркал светът по писането — каза Рене, без да вдигне поглед. — Но не си спомням никога да съм сравнявал женското око с блато.

— О, аз просто съм имал предвид тъмно, дълбоко и мистериозно!

— Така прецених и аз. А какво ще кажете за кално, измамно и застояло?

— Никога не съм казвал това!

— Не сте ли? Колко странно! Мислих, че сте. — Рене се обърна към Сирен, протягайки й с два пръста поемата с вид на неописуемо пренебрежение. — Ще позвъните ли за чаша шоколад, скъпа? Сигурен съм, че всички имаме нужда от него.

— За да премахне вкуса от поемата ми?

— Нима съм казвал такова нещо? — Рене изглеждаше изненадан.

— Няма нужда. Добре го знам. Спестете ми шоколада, мадмоазел, ако обичате. Имам среща с музата си.

— Мислех — каза Рене с учтиво озадачаване, — че тя е тук. — Той посочи към Сирен.

Арман нямаше да се остави да бъде подведен. С меланхоличен вид и много извинения, той си тръгна.

Когато си излезе, Сирен каза на Рене:

— Трябваше ли да бъдеш толкова заядлив?

— Очакваше от мен да го окуражавам? Ти правиш достатъчно за това.

— В това няма нищо лошо. Всяка дама си има обожатели.

— Знам го достатъчно добре, но той те обожава твърде особено, и твърде често, за да ми е приятно. Възхищението му започва да става пресилено, а ти го намираш вълнуващо.

— Това притеснява ли те?

— Въпросът е дали ти се нрави. Арман Мулен е млад и романтичен, и с прилично състояние — всъщност, той е всичко, което можеш да очакваш от бъдещия си съпруг.

Сирен се изправи на крака и се приближи до него.