Читать «Авантюристката» онлайн - страница 135
Дженифър Блейк
Арман млъкна, когато се чуха стъпки по стълбите и на прага се появи Рене. Усмихвайки се, готов да приветства домакина, той продължи гладко:
— Но ние всички сме изгнаници по един или друг начин.
— Арман, радвам се да ви видя отново — каза Рене с ирония в тона, загатваща за честите посещения на младия човек.
Арман, за да не бъде надминат във вежливостта, направи лек поклон:
— Разбирам, че злоупотребявам, но мадмоазел Сирен е такова рядко създание — жена с физически чар и ум. Човек трябва да търси вдъхновение за литературните си усилия все пак, и колко е освежаващо да намеря тук истинска оценка.
— О — каза Рене приветливо — вие сте й донесъл ново стихотворение. Може ли да го видя?
Той вдигна листа, който лежеше на канапето до Сирен и зачете внимателно, премествайки се с гръб към огъня.
Арман изглеждаше притеснен, въпреки че се опитваше да се покаже безгрижен.
— Това е още едно от бедните ми усилия, страхувам се, което не представлява нищо в сравнение с това, което заслужава мадмоазел Сирен. Сигурен съм, че вие сте написал много, които са далеч по-добри.
— Едно-две. Човек едва ли може да избяга от това — така се е побъркал светът по писането — каза Рене, без да вдигне поглед. — Но не си спомням никога да съм сравнявал женското око с блато.
— О, аз просто съм имал предвид тъмно, дълбоко и мистериозно!
— Така прецених и аз. А какво ще кажете за кално, измамно и застояло?
— Никога не съм казвал това!
— Не сте ли? Колко странно! Мислих, че сте. — Рене се обърна към Сирен, протягайки й с два пръста поемата с вид на неописуемо пренебрежение. — Ще позвъните ли за чаша шоколад, скъпа? Сигурен съм, че всички имаме нужда от него.
— За да премахне вкуса от поемата ми?
— Нима съм казвал такова нещо? — Рене изглеждаше изненадан.
— Няма нужда. Добре го знам. Спестете ми шоколада, мадмоазел, ако обичате. Имам среща с музата си.
— Мислех — каза Рене с учтиво озадачаване, — че тя е тук. — Той посочи към Сирен.
Арман нямаше да се остави да бъде подведен. С меланхоличен вид и много извинения, той си тръгна.
Когато си излезе, Сирен каза на Рене:
— Трябваше ли да бъдеш толкова заядлив?
— Очакваше от мен да го окуражавам? Ти правиш достатъчно за това.
— В това няма нищо лошо. Всяка дама си има обожатели.
— Знам го достатъчно добре, но той те обожава твърде особено, и твърде често, за да ми е приятно. Възхищението му започва да става пресилено, а ти го намираш вълнуващо.
— Това притеснява ли те?
— Въпросът е дали ти се нрави. Арман Мулен е млад и романтичен, и с прилично състояние — всъщност, той е всичко, което можеш да очакваш от бъдещия си съпруг.
Сирен се изправи на крака и се приближи до него.