Читать «Авантюристката» онлайн - страница 134

Сирен не можеше да не се засмее на театралността му, макар, че миг по-късно стана сериозна.

— Истина е, значи, че тя има млади любовници?

— Колкото до любовниците, не мога да кажа, но има добро око за мъжки крак и не стои над това да опита със собствените си пръсти дали формата е естествена или е с подплънки.

Свободните панталони, носени от повечето работници, включително Бретонови, бяха достатъчно прилични, но плътно прилягащите дрехи, изработени от коприна и сатен, които носеха джентълмените, предназначени да показват, че те не са с изкривена стойка, чудесно подчертаваха мъжките им атрибути.

— Искате да кажете, че тя…

— Често. Ако човек е толкова неразумен да я посети сам, или да отиде в някой тъмен ъгъл, когато тя е наблизо.

— Носят се слухове, но трудно мога да повярвам за такова поведение. Тя излъчва такова достойнство.

— Полезно нещо е достойнството, както честта и положението — съгласи се той.

— Да, разбирам какво искате да кажете. — Сирен замълча за момент, после продължи. — Чухте ли, че… знаете ли нещо за нея и Рене?

— Когато Льомоние дойде за пръв път, той разбуни духовете. Тя започваше да мърка щом го види. Не само че беше ново лице, но и силно привлекателен, и с ореол на опасност около себе си, както обичат някои жени. Преследването беше доста развлекателно, доколкото той беше по-хитър от повечето или може би по-свикнал да бъде преследван. Репутацията му го беше изпреварила, естествено.

— Естествено — повтори тя. Бедният Рене, преследван от мадам Вудрьой, нападнат, ранен и полуудавен в реката. А после, когато той беше спасен и оздравял отново, тя се бе нахвърлила върху него.

Сирен задържа поглед върху трепкащите пламъци. После продължи:

— Може да се каже, че той си го е докарал с миналото си поведение.

— Разбира се — каза Арман, накланяйки глава с благоразумен вид.

— Но вие не мислите така?

— Тези теми винаги са трудни. Кой може да каже защо хората постъпват по един или друг начин, кое ги тласка към жертвите им?

— Трябва да има нещо.

— Невинаги, но в случая с Льомоние — така изглежда.

— Защо казвате това?

— Знам историята от леля си в Париж, която познава семейството и понякога пише на майка ми, нали разбирате, така че можете да съдите, колко е точно. Изглежда Льомоние невинаги е бил такъв какъвто е сега, а по-скоро прилежен младеж. Той е учил право и управление на големи имения, така че да може да служи за опекун на по-големия си брат, който е наследил фамилните земи и титли. После братът се замесва в отвратителен скандал, свързан с фалшифицирани пари. Изгубени са големи суми. По-възрастният Льомоние се върнал от Париж, където е станало нещастието. Един ден, когато излязъл на езда в уединена гориста местност, той се застрелял в главата с пистолета си за дуел.

Сирен издаде звук на ужас. Арман кимна.

— Дори това. Любимият първи син вече го няма. На другия ден Льомоние встъпва в наследство и поема отговорностите и задълженията на брат си. Той заминава за Париж, за да открие какво е довело до унищожението на брат му. Намерил там топъл прием, той скоро забравя целта, с която е отишъл. Плесенясвал е в имението на баща си твърде дълго, тъй неудоволствията на града и славата на Версай му замаяли главата — както на много други. Обидил е някоя важна личност и хоп! Ето го тук, в Луизиана, изгнаник…