Читать «Авантюристката» онлайн - страница 132

От друга страна, Арман просто обичаше хората и се интересуваше от странностите и слабостите им, както и от тайните им действия. Той събираше факти и ги предаваше на Сирен за развлечение по време на визитите си. Дори губернаторът и жена му не останаха защитени от беззлобния му хумор. Арман й разказа как мадам Вудрьой беше отвела пред съпруга си един от собствените им прислужници, защото бил заварен да краде вино. Домакинята обвинявала прислужника по неоспорим начин, докато бедният човек стоял с наведена глава и треперещи ръце, умиращ от страх да не бъде изпратен на стълба за бичуване или на друго ужасно наказание за провинението си. Маркизът го гледал с преценяващ поглед по време на тирадата на мадам Вудрьой. Когато тя свършила, той пренебрежително махнал с ръка:

— Вие накарахте човека така да се разтрепери, скъпа, — каза той, — че сега се нуждае от бутилка вино за успокоение. Дайте му я.

— А мадам Вудрьой? Какво мисли тя за това? — попита Сирен.

— Кой знае. Не каза нищо и никой дори не знае дали историята е истинска. За мен това е предупреждение, упрек за това, че е вдигнала такъв шум заради бутилка вино, като жена на търговец. Губернаторът обаче е добродушен човек.

— Така ли мислиш?

— Човек никога не знае — той е много ловък в скриването на чувствата си. Само си спомнете как посрещна Рувейлие на музикалната вечер.

— Интенданта?

— Същият. Не знам защо Рувейлие се появи в къщата на губернатора — дали като предизвикателство и защото считаше тези събирания за публични? Нито пък разбирам защо мадам Вудрьой го е поканила, освен, за да се престори, че не знае нищо за оплакванията му.

— Не е много правдоподобно, нали? Всички знаят, че губернатора и интенданта винаги са в конфликт, независимо кои са те.

Това, че част от териториите за управление на губернатора и интенданта се припокриваха беше слабост в администрацията. Тази слабост беше предизвиквала търкания в миналото и щеше да продължи да ги предизвиква, докато съществува.

— О, но това е различно. Рувейлие атакува Вудрьой чрез жена му, пишейки на кралския министър, за да я обвинява във всички престъпления, които човек може да си представи, с изключение може би само на проституция. Вудрьой, за да не остане назад, попълва официални бланки, които обвиняват интенданта в продаване на стоки, предназначени за Луизиана, за своя собствена печалба.

— Конфликтът не е измислен!

— Може да се каже така. Вражда, възникнала между мадам Вудрьой и Рувейлие. Не на последно място, защото и двамата си присвояваха правото да продават търговски отстъпки и лицензи за спиртни напитки в полза на собствените си портфейли.

Цената на подкупите за такива търговски отстъпки, която беше увеличила и контрабандата, попречи на Бретонови да кандидатстват за легална търговия в миналото.