Читать «Авантюристката» онлайн - страница 131

Той стигна до края на страницата и я подписа без никакви завъртулки. Остана за момент загледан в листа, после го посипа с пясък. Когато посегна да остави съда с пясъка на мястото му, ръкавът на халата му закачи края на един от навитите ръкописи. Той се разгъна. За миг проблесна в злато редица от печати отдолу на страницата. Рене остави попития лист върху другите, после ги събра на куп. Чак след това премести пясъчницата от най-горната страница върху табличката. Без да бърза, подравни краищата на листата по-добре, наведе се да ги сложи в кутията и затвори капака.

После стана и заобиколи масата, отивайки при Сирен. Повдигна вежди, когато остави погледа си да се спусне по облечената й с нощница фигура, спирайки се на картината, изрисувана от блясъка на огъня през бялата коприна.

— Като че ли си спомням друг момент, когато съм те виждал така — каза той с изпълнен с желание глас. — Нищо не исках толкова много, колкото да те взема в леглото и да видя дали си толкова розова и топла под дрехата, колкото изглеждаш. Тогава не можех да го направя. Не е ли странно как се променят нещата?

Уловката за отвличане на вниманието беше много сполучлива. Всичкият интерес към кореспонденцията на Рене се стопи и се върна едва след известно време.

Арман Мулен дойде на следващия следобед. Младежът беше очарователен и хубав, свеж по непознат начин. Беше облечен по последна мода, с леко на къдрена перука и дълъг бастун с гравирана златна топка. В ръката си носеше поема за Сирен. Той представи това, което нарече бедно усилие, със скромен поклон и такова лукавство, проблясващо в погледа, че тя беше предупредена да не го приема твърде сериозно. Не че имаше и най-малката опасност това да стане. Арман беше забавен за компания, много умен и с развито чувство за хумор, но след запознанството си с Рене той й изглеждаше по-скоро незрял.

Все пак беше приятно да има обожател, да й бъдат отправяни жестове и погледи на нежен флирт, без да има нужда да бъде постоянно нащрек. Беше интересно, че минаваха дни и посещенията на Арман ставаха все по-чести и тя имаше кого да пита за различни неща — подробности за това кой офицер с коя жена живее, кой от високопоставените членове на града с чия съпруга спи, кой наистина има важни връзки във Франция и кой е изпратен без една пиастра. За много от по-скандалните случай Сирен знаеше, но имаше и такива, за които не говореше никой. Добре беше да е подготвена, щом като щеше да се движи между тези хора, а не да ги гледа от разстояние, както беше през последните три години на корабчето.

Рене прекарваше все повече време пред писмената маса в салона. Това започна от момента, когато за пръв път му бяха донесли книжата от Кралския кораб, следователно трябваше да се предположи, че тези, над които той работеше така неуморно, трябваше да отплуват обратно с кораба. Сирен стигна до извода, че старанията му може да са само в интерес на връщането му във Франция. Нямаше нищо друго, което да може така да ангажира вниманието му, или да изисква толкова много старание с писалката.